Иван Михайлов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.

Иван Михайлов
Министър на народната отбрана
Мандат 9 юни 1958 – 17 март 1962
Предшественик Петър Панчевски
Наследник Добри Джуров
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Родства Христо Михайлов (брат)
Полит. партия БКП (1919 – 1982)
Университет Военно-техническа академия „Ф. Е. Джерджински“
Професия воененполитик
Военна служба
Години 1931 – 1945
1961 – 1981
Преданост СССР СССР
България България
Род войски Червена армия
Българска артилерия
Военно звание Армейски генерал
Войсково поделение Артилерия
Войни/Битки Втора световна война
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   
Портал Портална икона Политика

Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 – 1962).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897 година. По-големият му брат е известният комунистически деец Христо Михайлов, на когото по-късно е наречен гр. Фердинанд – Михайловград.

Иван завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16-ти артилерийски полк от 3-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в адвокатската кантора на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.

Политическа дейност в България до 1925 г.[редактиране | редактиране на кода]

Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден е задочно на 7 г. и 6 мес. лишаване от свобода по ЗЗД. През юни–септември 1925 г. работи нелегално в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден е на смърт по ЗЗД на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.

В СССР от 1925 до 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 – 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия „Ф. Е. Джерджински“ в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист“. Стажува в 11-ти артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Съветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник“ през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.

В България след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Иван Михайлов Попов пристига в България на 16 юли 1945 г. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерството на народната отбрана. През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари същата година е произведен в звание „генерал-лейтенант“.

Избиран е от Народното събрание за подпредседател, впоследствие за заместник-председател на Министерския съвет непрекъснато, във всички правителства от 4 януари 1951 до 9 юли 1971 г., като през периода е заемал и длъжностите:

Член е и на новосъздадения висш държавен орган Държавен съвет на Народна република България от 8 юли 1971 до 18 юни 1981 г.

Военни звания и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Правителствени награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 199
  2. 35 години от смъртта на арм.ген. Иван Михайлов
  • „Септемврийското въстание 1923“ – енциклопедия