Бойко Ноев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойко Ноев
български политик и дипломат
Boyko Noev talks with Donald Rumsfeld 2001.jpg
Бойко Ноев в разговор с Доналд Ръмсфелд, 2001 г.
Роден
13 юли 1954 г. (68 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вМосковски държавен институт по международни отношения
Политика
Правителство на Ренета Инджова
министър на отбраната
Семейство
БащаНиколай Ноев
Бойко Ноев в Общомедия

Бойко Николов Ноев е български политик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юли 1954 г. в Златица, Софийска област. Завършва Английската гимназия в София (1973) и „Международни отношения“ (с арабски като първи език) МГИМО, Москва (1981). Заема различни дипломатически длъжности в Министерството на външните работи, по време на дипломатическата си кариера (1981 г. - 1993 г.) започвайки от посолството в Сирия, а след това в различни отдели - Културно сътрудничество, Общи международни въпроси, Европейски и регионални структури, Варшавски Договор, Европейско сътрудничество и институции.

От август 1992 г. е началник на отдел „Европейско сътрудничество и институции“, който се занимава със сътрудничеството с НАТО, ЗЕС, ОССЕ и Съвета на Европа, член и заместник-ръководител на делегациите на България в ОССЕ и в преговорите за Конвенционалните въоръжени сили в Европа.

От октомври 1993 г. е директор на Центъра за подготовка на кадри по националната сигурност (Център за изследване на националната сигурност) към Министерството на отбраната.

В правителството на Любен Беров от 5 януари 1994 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за военно-политическите въпроси, до 25 април 1994 г. когато подава оставка след скандал с началника на ГЩ армейски генерал Любен Петров.

В служебния кабинет на Ренета Инджова – министър на отбраната (17.10.1994 г. до 26.01.1995 г.)

През 1995 г. се връща на работа във външно министерство. От 1 септември 1996 г. е посланик в Белгия и Люксембург, като от октомври 1996 г. - е и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел, до 1999 г.

Заема отново поста министър на отбраната след съществена промяна в състава на правителството на Иван Костов (21.12.1999 г. - 24.07.2001 г.).

Владее английски, френски и руски езици.

Женен е, има син и дъщеря.

Източници[редактиране | редактиране на кода]