Климент Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала. За просветния деец вижте Климент Бояджиев (учител).

Климент Бояджиев
Генерал-лейтенант
General Kliment Bojadzijev.jpg
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 4-та пехотна дивизия
Щаб на войската
1-ва армия (1915 – 1916)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
15 юли 1932 г. (71 г.)
Климент Бояджиев в Общомедия

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Климент Бояджиев произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. Учи в софийската гимназия. На 9 юли 1881 г. постъпва на военна служба, а на 30 август 1883 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен в чин подпоручик и е зачислен в Самоковска №4 пеша дружина, след което е ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус.

След войната служи като ротен командир в 1-ви пехотен софийски полк и 2-ри пехотен струмски полк, от 1890 командва рота от а от 8 пехотен приморски полк, а от 1891 година учи в Торинската военна академия, която завършва през 1895 г.[2] След завръщането си в България Бояджиев е старши адютант в щаба в 5-a пехотна дунавска дивизия (1895 – 1897) и служи в 3-та пехотна балканска дивизия. Служи като дружинен командир в 24–и пехотен черноморски полк и началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия (1899).

На 25 февруари 1900 подполковник Бояджиев е назначен за командир на 8 пехотен приморски полк, на която длъжност е до 29 януари 1904. По това време изработва първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на 6–а пехотна бдинска дивизия (1904 – 1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905 – 1907) и 2–ра военноинспекционна област(1907 – 1910).[2] От 1910 г. Климент Бояджиев командва 4–а пехотна преславска дивизия] и на 4 септември 1910 е произведен в чин генерал-майор.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Пост № 1 Гердеме в Сакар. 8 юни 1912 г. Седнали: ген. Радой Сираков, началник на 9 дивизия, ген. Павел Христов, началник на 5 дивизия, ген. Радко Димитриев, началник на ІІІ инспекционна област, ген. Климент Бояджиев, началник на 4 дивизия. От правите пред войниците, вторият от ляво надясно с брадата е майор Коста Николов, старши адютант на 5 дивизия. От седналите долу, крайният в ляво с карта е майор Коста Николов, старши адютант на ІІІ армия. Правият вкрая вдясно полковник Константин Жостов

През Балканската война (1912 – 1913) с дивизията си генерал Бояджиев се сражава в Тракийския военен театър при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургаз т.е. в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция и в безуспешния щурм на Чаталджа (октомври – ноември 1912 година). Пак при Чаталджа командва авангарда, който отразява турската контраофанзива през зимата на 1913 година.[3] След неуспеха при Чаталджа е назначен за началник на авангардните дивизии на съединените 1–ва и 3–а армия.

Във войната със съюзниците командва маневрената група в състава на 5 армия по направлението КюстендилСкопие и атакува сърбите в района на Побит камък. Войските му нанасят няколко поражения на сърбите, превземайки връх Китка над река Пчиня (27 юни 1913).[4]

Като министър на войната (1913 – 1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914 – 1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април – 7 септември 1915) генерал Бояджиев реформира войската и повдига духа ѝ след поражението в Междусъюзническата война.[2] Подава оставка от щаба непосредствено преди включването на България в Първата световна война, несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция.[5]

Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Командващият Първа армия генерал-лейтенант Климент Бояджиев с офицери от щаба през 1915 г.

В операциите на Централните сили за разгром на Сърбия през есента на 1915 година генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка – Първа армия, която настъпва по линията от устието на Тимок до Трън. В резултат на Нишката операция армията достигат до десния бряг на Южна Морава. На 23 октомври частите на 8 пехотна тунджанска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия – Ниш. Войските на Бояджиев превземат и Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. На 18 декември 1915 г. като командващ на 1-ва армия е награден с османския орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги.[6] През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха ѝ подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.[2]

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1933 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 183 – 189.
  2. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 65 – 66.
  3. Балканската война 1912 – 1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 403
  4. Марков, Георги. Българското крушение 1913. Издателство на Българската академия на науките, София 1991, стр. 110 – 119
  5. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1995, стр. 176
  6. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.
  7. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
Православ Тенев началник на Щаба на армията (15 април 1915 – 7 септември 1915) Константин Жостов
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България