Нишка операция (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битката през Първата световна война. За битката през Втората световна война вижте Нишка операция (1944).

Нишка операция
Сръбска кампания (Първа световна война)
Nish Taken Bulgarian Propaganda Postcard 1915.jpg
Българска пропагандна картичка за превземнето на Ниш, 5 ноември 1915 г.
Информация
Период 14 октомври-9 ноември 1915
Място Фронт от Лесковъц до Неготин, Кралство Сърбия
Резултат Българска победа
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg Царство България State Flag of Serbia (1882-1918).svg Кралство Сърбия
Командири
Flag of Bulgaria.svg Климент Бояджиев State Flag of Serbia (1882-1918).svg Степа Степанович
Сили
Първа армия - 4 пехотни дивизии: 145 000 войници, 440 оръдия Втора сръбска армия - 8 пехотни дивизии: 200 000 войници
Жертви и загуби
2 200 убити и изчезнали, 6 980 ранени 6 000

С Битката за Морава (14 октомври - 9 ноември 1915), известна още като Нишка операция и Моравска настъпателна операция, България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили и напада Сърбия. В резултат на битката противостоящите сръбски сили са разбити.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

В началото, поради лошите климатични условия и непроходимия терен, българското настъпление е забавено. Въпреки отчаяната съпротива на сръбските части, отбраната им е сломена след отстъплението на техния Княжевацки отряд на 12-13 октомври под натиска на Осма пехотна тунджанска дивизия. Това принуждава сръбските части да се изтеглят на 14 октомври и от Пиротския укрепен пункт.[1] Първа армия продължава да ги преследва и след пробива настъпва към Ниш.

На 22 октомври след ожесточени боеве българската армия достига покрайнините на Ниш. Щурмът на града започват едновременно части от северната и източната група на Първа българска армия. Отбранителния рубеж на Нишката крепост е пробит в 16 ч. българско време от Четвърти пехотен плевенски полк на Девета плевенска дивизия с фронтална атака "на нож". Сърбите побягват панически, изоставяйки в български ръце цялата укрепена линия.

На 23 октомври сутринта българската армия влиза без бой, триумфално и победоносно в изоставената от сърбите Нишка крепост, залавяйки огромно количество военни трофеи - складове с храни, муниции и ново въоръжение. Същевременно хиляди дезертирали от сръбската армия войници се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад Морава към Косово поле в последен опит да дадат решително сражение, в което да спасят сръбската бойна чест.

Падането на Ниш има огромно психологическо въздействие върху българския национален и боен дух. В Ниш резидират от началото на войната сръбският кралски двор и правителството на Никола Пашич, които са принудени да изоставят военновременната си столица, спасявайки се с бягство към Косово.

От 24 октомври българската армия продължава изтласкването на останалите сръбски части към Косово поле.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската армия в световната война 1915-1918 г., том ІІ. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на І армия през границата от 1-и до 14-и октомврий, София 1936, с. 364-367, 823-837, 841.