Българско управление в Косово и албанските земи (1915 – 1918)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цар Фердинанд I Български, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад в Ниш, 18 януари 1916 г.

Българското управление в Косово и част от албанските земи по време на Първата световна война продължава в периода от 10 декември 1915 г., когато българската армия пресича река Дрин в преследване остатъците от разбитата в Косово сръбска армия, до излизането на Царство България от световната война. [1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война териториите на съвременна Албания са под властта на различни държави от двете воюващи коалиции. Царство България използва армията си, за да заеме Косово и част от източните части на територията на съвременна Албания, а Австро-Унгария заема северните и западните части на съвременна Албания. [2][3] След включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г., много етнически албанци се присъединяват доброволно на страната на България срещу Сърбия. [4][5][6]

Настъпление на българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Сръбската армия през Чакор на път за топлите среди-земни морета, разчитайки на итало-френската флота.

На 10 декември 1915 г. Българската армия, след като пресича река Дрин, атакува позициите на отстъпващата сръбската армия и още същия ден навлиза през района на Дебър в долината на река Мати, заплашвайки да превземе Шкодра и Лежа, т.е. пристанищата от които отстъпващата и разгромена сръбска армия е превозена от флотата на Антантата на остров Корфу. [1]

Част от двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската армия, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан на 29 януари 1916 г. [1]

Сблъсък между България и Австро-Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Тези събития изострят отношенията между Царство България и Австро-Унгария, понеже последната държи на всяка цена да установи влиянието си и задържи властта си над Албания. [1] България от своя страна допуска завръщането на Ахмед Зогу и съдейства за установяването на негова администрация в Елбасан, като го поддържа в опитите му да възстанови повсеместно администрацията на абдикиралия Вилхелм фон Вид. [1] Тези военно-исторически събития принуждават сръбското протеже Есад паша Топтани да напусне самопрогласилата се Република Централна Албания на 24 февруари 1916 г., след като отново обявява война на Австро-Унгария. [1]

Тъй като тайната спогодба за включването на България в ПСВ на страната на Централните сили не регламентира единствено въпроса за западните предели на Царството, се налага това да се доуточнява по силата на допълнително споразумение между австро-унгарското и българското армейско ръководство от 1 април 1916 г.

През април 1916 г. армията на Австро-Унгария поема контрола на Елбасан от Българската армия по силата на взаимно споразумение, като последната след това се отправя към Берат. [7] България иска посредством албанските лидери да избере княз Кирил Преславски за държавен глава на овакантения албански трон, създаден само преди няколко години по всеобщо решение на великите сили. На 18 август 1916 г. Българската армия в комбинирана с австро-унгарските сили атака срещу италианската армия, заема Корча - изтласквайки гръцкия гарнизон от тази територия (по-скоро гръцкия гарнизон се предава). [8] Местни албански части, съдействащи на българското настъпление на Солунски фронт опожаряват Москополе, а Българската армия съвместно с австро-унгарски части завзема Поградец. [9]

На 25 октомври 1916 г. съвместно итало-френско контранастъпление си връща владението на Корча. [10] На 9 септември 1917 г. френските войски завоюват и Поградец. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Pearson, Owen. Albania and King Zog: independence, republic and monarchy 1908-1939. I.B.Tauris, 2004. ISBN 978-1-84511-013-0. с. 103. Посетен на 15 март 2017. December 10-11th; The Bulgarians crossed the Drin into Albania and attacked Serbian positions along the crest of Jablanica mountain range
  2. Зогу, Ахмед. King Zog Tells his Story to Herman Bernstein, former United States Minister to Albania.. // YIVO Institute for Jewish Research. Посетен на 15 март 2017. while South Albania was being oppressed by the Greeks, Valona by the Italians, the east by the Bulgarians, and the rest of the country by the Austrians.
  3. The reign of Prince Wied. // The Albanians: a modern history. London, I.B. Tauris, [1995]. ISBN 1-86064-541-0. Посетен на 15 март 2017. Bulgarians were pushing into Albania from the East.
  4. Батакович, Душан. Albanian Incursions into Serbia. // The Kosovo Chronicles. Belgrade, Knjižara Plato. ISBN 86-447-0006-5. Посетен на 15 март 2017. The beginning of the German - Austro-Hungarian offensive against Serbia in autumn, 1915, Bulgaria's engagement in war on the side of the Central Powers and its attack on Serbia, ... Masses of ethnic Albanians recruited into the Serbian army became deserters, and many joined the Bulgarians who gave them arms...Essad Pasha ... fought ... against Albanian companies that joined Austro-Hungarian and Bulgarian troops.
  5. Clayer, Nathalie (2007), „Aux origines du nationalisme albanais: la naissance d'une nation“, Karthala, p. 666, ISBN 978-2-84586-816-8, https://books.google.com/books?id=umotBF3KFWgC&pg=PA666&dq=Themistokli+G%C3%ABrmenji&hl=en&ei=JGgzTYqHEpPr4gar2PyTCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCsQ6AEwAQ#v=onepage&q=Themistokli%20G%C3%ABrmenji&f=false, "... ce personnage alla dans le sens d'une cooperation avec les Bulgares...." 
  6. Jacques, Edwin E. (1995), „The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present“, McFarland & Co., ISBN 978-0-89950-932-7, https://books.google.com/books?id=IJ2s9sQ9bGkC&printsec=frontcover&dq=Edwin+E+Jacques&hl=el&ei=FmF6TOC7Ecrj4AawiazbBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false, "in October 1916 he went to Pogradec, the territory occupied by Austrians and Bulgarians" 
  7. The Times history of the war (txt). // The Times. Посетен на 15 март 2017. Akif Pasha, actually set up a Provisional Government, though apparently with Austrian approval, in Elbasan. The Bulgarians shifted their centre of intrigue- farther south to Berat.
  8. The Times history of the war (txt). // The Times. Посетен на 15 март 2017. In their invasion of August 18 the Bulgarians had pushed west as far as Koritsa (S.W. of Lake Prespa), whence they ejected the Greek garrison.
  9. Jacques, Edwin E. (1995), „The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present“, McFarland & Co., ISBN 978-0-89950-932-7, https://books.google.com/books?id=IJ2s9sQ9bGkC&printsec=frontcover&dq=Edwin+E+Jacques&hl=el&ei=FmF6TOC7Ecrj4AawiazbBg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCoQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false, "... Pogradec, territory occupied by Austrians and Bulgarians" 
  10. The Times history of the war (txt). // The Times. Посетен на 15 март 2017. Italian Expeditionary Force made its way through the broken country of Northern Epirus. and on October 25 it was announced that it was in touch with the Allies'" left wing, where, about the same time, the French occupied Koritsa.