Мобилизация на българската армия в 1915

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Мобилизация на българската армия в 1915 година е мобилизация на българските войскови съединения в периода 11 – 30 септември 1915 година.

През есента на 1915 година става ясно, че правителството на Васил Радославов ще обвърже България с Централните сили, въпреки протеста на опозицията. На 9 септември 1915 година, след правителствено решение от предишния ден, е издаден указ № 7 на цар Фердинанд I за мобилизация под претекст за запазване от „възможни изненади“. За пръв мобилизационен ден е определен 11 септември[1].

Някои партии като БРСДП (т.с.) и БЗНС водят активна антивоенна пропаганда. Под влиянието им на места избухват бунтове. Най-големи са те при 27 Чепински полк. Общо взето българската войска запазва високия си дух и боеспособност. За главнокомандващ е назначен генерал Никола Жеков, а за началник-щаб – генерал Константин Жостов. Щабът на армията съсредоточава повечето от армията по сръбската и гръцката граница, но освен това отделя сили и на север към Румъния.

Мобилизирани са около 685 000 войници, но това число се оспорва от някои историци. До края на войната под знамената са свикани близо 900 – 950 000 души – голяма и непосилна за издръжка от икономиката армия. Това е 20 % от цялото население. Мобилизацията се извършва на териториален принцип. Сформирани са 11 дивизии, повечето от които са групирани в две армии – Първа и Втора. По-късно се формират още 3 дивизии – 12 Сборна, 13 Сборна и Планинската дивизия. С цел евентуална защита от страна на Румъния Четвърта Преславска дивизия е съсредоточена на добруджанската граница и тя е в основата на Трета армия, която защитава дунавския бряг, сухопътната граница с Румъния и черноморското крайбрежие. По-късно е сформирана и Четвърта армия, дислокирана около беломорското крайбрежие.

В кампанията против Сърбия участват Първа и Втора армия, а останалите части охраняват границите с Румъния и Гърция, които още не са се определили на чия страна да застанат. Българската армия успява да освободи Македония и Добруджа, но в крайна сметка България и съюзниците и губят войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, София 1995, с. 180