Тутраканска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тутраканска битка
Румънска кампания (Първа световна война)
Panteley Kiselov.jpg
Командващият победните български войски генерал Пантелей Киселов
Информация
Период 2 септември - 6 септември 1916
Място Тутракан
Резултат решителна победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svgБългария
Flag of the German Empire.svgГерманска империя
Flag of Romania.svgРумъния
Командири
Flag of Bulgaria.svg Пантелей Киселов Flag of Romania.svg Михай Аслан
Flag of Romania.svg Константин Теодореску
Сили
Трета българска армия:
4-а Преславска пехотна дивизия,
1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия,
Дунавски българо-германски отряд
Общо: 55,000
15-та и 17-та пехотна румънска дивизии
Общо:39,000
Жертви и загуби
~1800 Убити или ранени: 6,160-16,000
Взети в плен: 480 офицери, 25,000-28,000 войници

Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Събитието с съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва Първата национална катастрофа на България. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта, отстояши на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.

На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са Руската империя и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. Иван Колев, при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В боя при Добрич румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след Освобождението. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!

— вестник "Утро", 1,2 6, 11 септември 1916 г.

Сражение[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.

Последствия и памет[редактиране | редактиране на кода]

В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]