Стефан Нойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Нойков
български военен деец
Роден: 25 октомври 1876 г.
Починал: 16 април 1925 г. (48 г.)

Стефан Нойков Нойков е български военен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сливен на 25 октомври 1876. През 1897 година завършва Военното училище в София.[1] Като младши офицер служи шести артилерийски полк. От 1901 година е поручик, а от 1907 – капитан. През 1909 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия, след което е командир на 8 Приморски полк и на Военното училище. През Балканската война е дружинен командир. Бил е на работа във втора инспекционна област.

При включването на България в Първата световна война (октомври 1915) Стефан Нойков е произведен в чин подполковник и е назначен за началник-щаб на 4 Преславска дивизия. По-късно, като началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия участва в подготовката на голяма част от военните операции на българската войска по време на Първата световна война. На 14 октомври 1917 година е повишен в чин полковник.

След войната е началник на канцелария в Министерството на войната. На 3 септември 1920 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия.[2] Стефан Нойков е един от малцината висши офицери, които подкрепят правителствата на БЗНС. През март 1923 година води българската делегация при преговорите по подписването на Нишката спогодба. През същата година той е готвен за посланик в Италия, но поради уволняването на началника на Щаба на войската генерал Топалджиков, е назначен на този пост и го заема в периода май-юни 1923 година.

Стефан Нойков е автор на военно-исторически и военно-теоретични трудове. Неговата книга „Защо не победихме“ (София 1922) предизвиква много коментари в българското общество през 20-те години на ХХ век.

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 357.
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 357.
Никола Топалджиков началник на Щаба на армията (18 май 1923 – 9 юни 1923) Александър Давидов