Атанас Назлъмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Назлъмов
български генерал

ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1935 г. (71 г.)

Атанас Григориев Назлъмов е български офицер (генерал-лейтенант) и началник на Щаба на войската (1907 – 1910).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Назламов е роден на 15 септември 1863 г. в Болград. През 1882 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в Първи конен полк. На 30 август 1885 г. е произведен в чин поручик[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е ординарец началника на левия фланг на Сливнишката позиция и е в разпореждане на началника на Западния корпус. Взема участие в Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември) и Пиротското сражение (14 – 15 ноември).[2]

Служи в 2-ри конен полк и 3-ти конен полк. През 1887 г. е произведен в чин ротмистър и същата година, като офицер от 3-ти конен полк е командирован за обучение в Академията на Генералния щаб в Брюксел, Белгия, като след края на 1-ви курс е преведен в Академията на ГЩ в Торино, Италия. Завършва обучението си през 1891 г.[3] През 1892 г. е произведен в чин майор, а през 1896 г. е произведен в чин подполковник. През 1898 г. е назначен за началник на отделение в Щаба на войската[2] и на 18 февруари 1899 г. е назначен за командир на 1-ви конен полк, на която длъжност е до 26 януари 1904 г., като на 15 ноември 1900 г. е произведен в чин полковник.

През 1904 г. полковник Атанас Назлъмов е назначен за помощник-началник на Щаба на армията, след което през 15 март 1905 г. е назначен за началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на която длъжност е до 7 ноември 1907 г. През 1906 г. е произведен в чин генерал-майор и на 2 ноември 1907 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на която длъжност е до 27 март 1910 г. На 1 април 1910 г. е назначен за инспектор на конницата, на която длъжност е до 5 август 1913 г.[2]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва Кавалерийската дивизия.

На 6 август 1915 г. се уволнява от служба по собствено желание[1], но при мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) получава назначение в тила на действащата армия. В началото на военните действия срещу Румъния през 1916 г. е началник на отбраната на р. Дунав в района между Силистра и Тутракан, а по-късно командва войските действащи на левия бряг на реката. След като през септември 1918 г. 2-ра българска армия е разформирана, поема командването на окупационните войски в цяла Добруджа с правата на командващ армия.[2] На 30 май 1918 г. е произведен в чин о. з. генерал-лейтенант и уволнен от служба.

О. з. генерал-лейтенант Атанас Назлъмов умира през 1934 г. в София.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Руменин, с. 302
  2. а б в г д Недев, с. 83
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. (Цит: Централен военен архив, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 92; Държавен вестник, № 141 от 12 декември 1887 г.; №110 от 23 мах 1891 г.; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 12)
  4. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 302.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 83
Вичо Диков началник на Щаба на армията (2 ноември 1907 – 27 март 1910) Иван Фичев