Коста Николов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала. За просветния деец вижте Коста Николов (просветен деец).

Коста Николов
български военен деец
Роден
Починал
Народен представител в:
XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Коста Николов в Общомедия

Коста Николов Николов е български офицер (генерал-майор) и политик, началник щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в село Вирче, Царевоселско, днес в Република Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и през 1894 година се записва във Военното училище в София, което завършва в 1897 година.

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр.

След Балканските войни е назначен за професор във Военната академия в София.

Позив на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост от 7 юни 1917 г., подписан от генерал Проготегоров и подполковник Николов

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на железопътното отделение при Щаба на действащата армия. Участва във военните действия като командващ на 5-ти македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, е назначен за началник щаб на крепостта. Взема участие и в потушаването на т. нар. Владайско въстание.

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт.[1] В 1937 година е произведен в генерал-майор.

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен „за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Подпоручик (1898)
  • Поручик (2 май 1902)
  • Капитан (18 май 1906)
  • Майор (1912)
  • Подполковник (2 август 1915)
  • Полковник (14 октомври 1917)
  • Генерал-майор (1937)

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония