Вирче
|
Вирче Вирче |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ |
|
  Вирче |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 849 m |
| Население | 498 души (2002) |
| Пощенски код | 2325 |
| Вирче в Общомедия | |
Вирче (на македонска литературна норма: Вирче) е село в Община Царево село на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Пиянец, в западното подножие на планината Влахина, досами границата с Република България.
История[редактиране | редактиране на кода]
Над Вирче са останките от крепостта Прекинато Градище.[1][2]
В XIX век Вирче е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година, не е зографисана, а иконите са от XIX век.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вирче е смесено българо-помашко село със 130 души жители българи християни и 200 българи мохамедани.[4]
Цялото християнско население на Вирче е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вирче има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Вирче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вирче живеят 378 помаци и 179 българи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 498 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 496 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вирче
Гаврил Златевски (1869 – ?), български общественик- Гюргя Ефтимова – баба Гуца (1863 – 1930), куриер на ВМОРО, починала в Кюстендил[9]
- Константин Мановски, български офицер
- Коста Николов (1873 – 1944), български генерал
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 183.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13.
| ||||||||
Портал „