Вирче
| Вирче Вирче | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ (ляво) и Задружният дом във Вирче (дясно) | |
  Вирче | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 849 m |
| Население | 272 души (2021) |
| Пощенски код | 2325 |
| Вирче в Общомедия | |
Вирче (на македонска литературна норма: Вирче) е село в общината Царево село в Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историко-географската област Пиянец, в западното подножие на планината Влахина, досами границата с България. През селото минава Вировска река, която от Влахина се влива в Брегалница; тя е периодично водно течение.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Източно от Вирче се намира археологическият паметник Прекинато Градище.[2][3]
В XIX век Вирче е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година, не е зографисана, а иконите са от XIX век.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вирче е смесено българо-помашко село със 130 души жители българи християни и 200 българи мохамедани.[5]
Цялото християнско население на Вирче е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вирче има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Вирче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вирче живеят 378 помаци и 179 българи.[8]
Според данните от преброяването през 2021 г. Вирче има 272 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 248 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 24 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вирче
Гаврил Златевски (1869 – ?), български просветен деец, общественик- Гаврил Попсимеонов (1848 – 1941), български опълченец, общественик
- Гюргя Ефтимова – баба Гуца (1863 – 1930), куриер на ВМОРО, починала в Кюстендил[10]
- Константин Мановски, български офицер[11]
- Коста Николов (1873 – 1944), български генерал
- Македоно-одрински опълченци от Вирче
- Георги Николов (о. 1883 – ?), втора рота на Кюстендилската дружина[12]
- Евтим Николов (о. 1895 – ?), втора рота на Седмата кумановска дружина[13]
- Христо Георгиев (о. 1877 – ?), чета на Еротей Николов, втора рота на Кюстендилската дружина, четвърта рота на Петнадесетата щипска дружина[14]
- Христо Иванов (о. 1853 – ?), втора рота на Кюстендилската дружина[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Петрушевски, Илија, Маркоски, Благоја. Реките во Република Македонија. с. 19.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 183.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 419.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
| ||||||||
Портал „