Нов Истевник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нов Истевник
Нов Истевник
— село —
Сокаци во Нов Истевник (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.8664° с. ш. 22.8258° и. д.
Нов Истевник
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областПиянец
Надм. височина872 m
Население144 души (2002)
Пощенски код2325
Нов Истевник в Общомедия

Нов Истевник (на македонска литературна норма: Нов Истевник) е село в община Царево село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пиянец. Селото е разположено на левия бряг на река Желевица. В миналото се е смятало заедно със Стар Истевник на другия бряг на реката за махала на единното село Истевник. Истевник е турското произношение на оригиналната българска форма Стевник, която също се среща в литературата.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Истевник е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Истевник (Нов и Стар) е смесено българо-помашко село с 615 души жители българи християни и 290 българи мохамедани.[1]

Цялото християнско население на Истевник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Истевник (Нов и Стар) има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Истевник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Истевник живеят 438 помаци и 615 българи.[4]

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена в 1936 година.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 144 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 143
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Велика Попданаилова (1947 – 1935), българска дарителка
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Богданов (1869-?), български журналист и околийски началник
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Анастасов Иванов (? – 11 август 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[7]
Починали в Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Дечо Димитров Вълчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[8]
Свързани с Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Константин, български свещеник в селото около 1850 – 1870 година, спомоществовател от Кюстендил за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Ав. Попстоянов (1852)[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  5. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  7. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 22
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.