Стар Истевник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стар Истевник
Стар Истевник
— село —
Поглед на Стар Истевник (1).jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.9° с. ш. 22.9° и. д.
Стар Истевник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Пиянец
Надм. височина 872 m
Население 70 души (2002)
Пощенски код 2325
Стар Истевник в Общомедия

Стар Истевник (на македонска литературна норма: Стар Истевник) е село в община Царево село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пиянец. Селото е разположено на десния бряг на река Желевица. В миналото се е смятало заедно с Нов Истевник на другия бряг на реката за махала на единното село Истевник. Истевник е турското произношение на оригиналната българска форма Стевник, която също се среща в литературата.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Истевник е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Истевник (Нов и Стар) е смесено българо-помашко село с 615 души жители българи християни и 290 българи мохамедани.[2]

Цялото християнско население на Истевник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Истевник (Нов и Стар) има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Истевник живеят 438 помаци и 615 българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 70 жители, всички македонци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Велика Попданаилова (1847 – 1935), българска дарителка
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Георгиев, войвода на контрачета в годините на Втората световна война, бореща се с комунистическите партизани в Струмишко[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Анастасов Иванов (? - 11 август 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация,[7] македоно-одрински опълченец, 26-годишен към 1912 година, неграмотен, четата на Дончо Златков[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Спасев, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[9]
Починали в Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Дечо Димитров Вълчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[10]
Свързани с Истевник
  • Flag of Bulgaria.svg Константин, български свещеник в селото около 1850 – 1870 година, спомоществовател от Кюстендил за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Ав. Попстоянов (1852)[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трботивишка парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05 
  6. Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година. // Офицер (13). 2014. с. 11. (на македонска литературна норма)
  7. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 22
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350.
     Портал „Македония“         Портал „Македония