Симеон Молеров (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За неговия дядо зограф вижте Симеон Молеров (живописец).

Симеон Молеров
български революционер и политик

Роден
Починал
Симеон Молеров в Общомедия

Симеон Вишанов Молеров, известен като Пръчко капитан[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Симеон Молеров

Симеон Молеров е роден в 1875 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Внук е на живописеца Симеон Димитров Молеров от големия род Молерови. Завършва класното училище в родния си град и работи в София като обущар. Постъпва в армията и завършва школа за ветеринарни фелдшери. Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година.[2]

В 1896 година се завръща в родния си край и като служил в Българската армия Гоце Делчев го привлича за член на местния комитет на ВМОРО и войвода на районната чета. Разширява революционната мрежа в Разлога и организира канал за пренасяне на оръжие към Серско и Солунско. В 1901 година участва в аферата „Мис Стоун“. На следващата година става войвода на организацията в Кочанско, в началото негови четници са Димитър Гърчев от Порой,[3] Кръсто от Скопие, Диме Апостолов от Кавадарци, Богдан Шейнов от Свети Никола, Васил Талев от Белушино, Георги Костадинов от Мусомища, Крум Джеров от Охрид, Коста Андонов от Брезово, Миял Стойчев от Брезово и Селен от Прибогево.[4] През лятото на 1903 година е делегат от Разлога на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за член на окръжното ръководно тяло.[5]

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
Четата на Симеон Молеров

Участва в Илинденско-Преображенското въстание с чета, която действа в Разлога. След въстанието от 1904 година е околийски войвода в Радовишко, а от юли 1906 година – в Скопско.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се завръща в родното си село и става председател на местното читалище, но в края на 1909 година е арестуван и заточен в Мала Азия. По пътя към Солун успява да избяга и се установява в София, където работи като ветеринарен фелдшер.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета № 38 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Струмишко в тила на османските части,[9] а по-късно служи в 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст „Свети Александър“.[10] За кратко е комендант на Скопие. Брат му, Димитър, през Първата световна война загива на фронта, в 3-ти тежък артилерийски полк.[11] След войните се връща в Банско, става член на БЗНС и ръководител на местната организация на съюза. От 1919 до 1921 година е кмет на Банско. Убит е през май 1923 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация.[12] Убит е от четата на Илия Попиванов след решение на ЦК на ВМРО[13].

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.80
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 109 – 110.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  4. Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, БАН, София 1967, стр. 332
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 559.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 818.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 381.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 471, 893 – 894.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 20, 21
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  13. Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
     Портал „Македония“         Портал „Македония