Направо към съдържанието

Симеон Молеров (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За неговия дядо зограф вижте Симеон Молеров (живописец).
Симеон Молеров
български революционер и политик
Роден
Починал
7 май 1923 г. (48 г.)
Симеон Молеров в Общомедия

Симеон Вишанов Молеров, известен като Пръчко капитан[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Симеон Молеров или на Станиш Наков

Симеон Молеров е роден в 1875 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Внук е на живописеца Симеон Димитров Молеров от големия род Молерови. Завършва класното училище в родния си град и работи в София като обущар. Постъпва в армията и завършва школа за ветеринарни фелдшери. Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година.[2]

В 1896 година се завръща в родния си край и като служил в Българската армия Гоце Делчев го привлича за член на местния околийски комитет на ВМОРО и войвода на районната чета.[3][4] Разширява революционната мрежа в Разлога и организира канал за пренасяне на оръжие към Сярско и Солунско. В 1901 година участва в аферата „Мис Стоун“. На следващата година става войвода на организацията в Кочанско, в началото негови четници са Димитър Гърчев от Порой,[3] Кръсто от Скопие, Диме Апостолов от Кавадарци, Богдан Шейнов от Свети Никола, Васил Талев от Белушино, Георги Костадинов от Мусомища, Крум Джеров от Охрид, Коста Андонов от Брезово, Миял Стойчев от Брезово и Селен от Прибогево.[5] През лятото на 1903 година е делегат от Разлога на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за член на окръжното ръководно тяло.[6]

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
Четата на Симеон Молеров

Участва в Илинденско-Преображенското въстание с чета, която действа в Разлога. След въстанието от 1904 година е околийски войвода в Радовишко, а от юли 1906 година – в Скопско.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се завръща в родното си село и става председател на местното читалище, но в края на 1909 година е арестуван и заточен в Мала Азия. По пътя към Солун успява да избяга и се установява в София, където работи като ветеринарен фелдшер.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета № 38 на Македоно-одринското опълчение, действаща в Струмишко в тила на османските части,[12] а по-късно служи в 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст „Свети Александър“.[13] За кратко е комендант на Скопие. Брат му, Димитър, през Първата световна война загива на фронта, в 3-ти тежък артилерийски полк.[14] След войните се връща в Банско, става член на БЗНС и ръководител на местната организация на съюза. От 1919 до 1921 година е кмет на Банско. Убит е на 7 май 1923 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация.[15] Убит е от четата на Илия Попиванов след решение на ЦК на ВМРО[16] в местността Света Троица.[17]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109 – 110.
  3. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  4. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.
  5. ↑ Кьосев, Дино, „Гоце Делчев. Писма и други материали“, БАН, София 1967, стр. 332
  6. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  10. ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 818.
  11. ↑ >Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 381.
  12. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 471, 893 – 894.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 20, 21
  15. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  16. ↑ Тюлеков, Димитър. Обреченото родолюбие ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001
  17. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 308.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Молеров_(революционер)&oldid=11791543“.