Направо към съдържанието

Дедино (община Конче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дедино.
Дедино
Дедино
— село —
41.57° с. ш. 22.4247° и. д.
Дедино
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина689 m
Население716 души (2002)
Пощенски код2424
Дедино в Общомедия

Дедино (изписване до 1945 година: Дѣдино; на македонска литературна норма: Дедино) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на превала на пла­ни­на­та Смърдешник между Ра­до­ви­шко­то по­ле и гор­но­то течение на Крива Лъкавица, на 610 m надморска височина. От гра­д Радовиш се­ло­то е от­да­ле­че­но на око­ло 10 km и ле­жи на пъ­тя Ра­до­виш–Кон­че. Землището е го­лямо и обхваща 22,1 km2, от които гори 1,338,8 ha, обра­бот­ваемо зем­ли­ще 592,6 ha и па­сища 248,1 ha.[1] Селото има две махали – Горна и Долна.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Атанасий“, разположена в северния край на Горната махала
Младоженци от Дедино в 1955 година

Към края XIX век Дедино е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. В селото е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През август 1897 година в Дедино и Инево избухва Радовишката афера. На 25 август 1897 година в селото са убити от организационни хора двама колджии за тютюн. При последвалите обиски властите намарат в къщата на поп Петър торбичка с патрони, а в други къщи — няколко пушки. Предприемат се масови арести и изтезания, които засягат 120 души. От тях 28 са осъдени от скопския съд на 3 до 101 година затвор, а шестима умират в затвора Куршумли хан преди разглеждането на делото. Двойното убийство е подведено като криминално престъпление и последиците му се ограничават само в Дедино и Инево.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Дѣдино, Дѣдинье) има 700 жители, всички българи християни.[3] В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дедино (Ddino) има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1910 година.[5]

По време на обезоръжителната акция от 1910 година няколко моми и невести от селото са изнасилени от аскери и заптии. Няколко дни по-късно ВМРО залавя извършителите, които са опечени във фурна за вар.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Дедино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

На 27 февруари 1915 година почти всички мъже и жени в селото са вързани, пребити, изведени извън селото и убити с щикове от сръбските окупатори, които заравят труповете им.[8]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Дедино е част от Иньовска община в Радовишка околия на Щипски окръг и има 569 жители.[9]

Във войните за национално обединение на България 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[10]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 606 702 675 762 814 778 779 716
Националност Всичко
македонци 716
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В началото на XXI век в селото работи основно училище до IV отделение. Освен „Свети Никола“ в селото има и църква „Свети Атанасий“ и два параклиса, посветени на Света Богородица, както и параклиси „Свети Георги“ и „Свети Илия“[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО от Дедино, арестувани по Радовишката афера, в Скопския затвор преди амнистията от април 1904 година. 68. Тоде Петрев, 69. Петре Цанев, 70. Коце Стоименов, 71. Мице Божинов
Паметник на жертвите от Дедино в комунистическата съпротива и за първите бомби, излети за Илинденското въстание
Родени в Дедино
  • Дино Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[11]
  • Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Стамен Темелков, четата на Тодор Александров, 4 рота на 13 кукушка дружина[11]
  • Иван, български революционер, деец на ВМРО[12]
  • Иван Илиев (1850 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  • Иван Тодоров, български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Илия Боцев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[13]
  • Илия Дединчето (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Коце Стоимен, българин, православен, арестуван на 4 октомври 1897 година, обвинен в „участие в събитието, при което групово и с оръжие били следени и пленена жандармът Хюсеин и монополният пазач Аго, докато водели към властите свещеника Петре от село Дедино, който бил арестуван поради нелегално носене в торбата си на фишеци за оръжие с цел да предизвика бунтовнически провокации; двамата заедно с циганина Салих, който случайно се намерил там, били отведени в гората, след което били убити Хюсеин и циганинът Салих“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Мите Божин, българин, православен, арестуван на 22 септември 1897 година, обвинен в „участие в събитието, при което групово и с оръжие били следени и пленена жандармът Хюсеин и монополният пазач Аго, докато водели към властите свещеника Петре от село Дедино, който бил арестуван поради нелегално носене в торбата си на фишеци за оръжие с цел да предизвика бунтовнически провокации; двамата заедно с циганина Салих, който случайно се намерил там, били отведени в гората, след което били убити Хюсеин и циганинът Салих“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]
  • Петре Цане, българин, православен, арестуван на 22 септември 1897 година, обвинен в „участие в събитието, при което групово и с оръжие били следени и пленена жандармът Хюсеин и монополният пазач Аго, докато водели към властите свещеника Петре от село Дедино, който бил арестуван поради нелегално носене в торбата си на фишеци за оръжие с цел да предизвика бунтовнически провокации; двамата заедно с циганина Салих, който случайно се намерил там, били отведени в гората, след което били убити Хюсеин и циганинът Салих“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Поцко Васев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Тоде Петре, българин, православен, арестуван на 22 септември 1897 година, обвинен в „участие в събитието, при което групово и с оръжие били следени и пленена жандармът Хюсеин и монополният пазач Аго, докато водели към властите свещеника Петре от село Дедино, който бил арестуван поради нелегално носене в торбата си на фишеци за оръжие с цел да предизвика бунтовнически провокации; двамата заедно с циганина Салих, който случайно се намерил там, били отведени в гората, след което били убити Хюсеин и циганинът Салих“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
  • Траян Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[17]
  • Тушо Коцев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Филов, Методи Христов, Тушо, дейци на ВМРО[18]
  • Христо Сеизов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Дедино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 16 ноември 2018.
  2. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 75.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  5. ↑ Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
  6. ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 44..
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  8. ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
  9. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 104.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
  11. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  12. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
  13. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  14. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 199. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 199 – 200. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 198 – 199. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 55
  18. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дедино_(община_Конче)&oldid=12657457“.