Направо към съдържанието

Горни Липовик

Горни Липовик
Горни Липовиќ
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.5114° с. ш. 22.4931° и. д.
Горни Липовик
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина843 m
Население163 души (2002)
Пощенски код2424
Горни Липовик в Общомедия

Горни Липовик (на македонска литературна норма: Горни Липовиќ) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

Църквата „Свети Георги

Селото е разположено по горното течение на Крива Лъкавица, в юго­за­пад­на­та па­ди­на на пла­ни­на­та Смърдешник, на над­мор­ска ви­со­чи­на от 740 m. От гра­д Ра­до­виш е отда­ле­че­но на 19 km. Землището му е 18 km2, от които гори 1,106,8 ha, обра­бот­ваемо зем­ли­ще 298,6 ha и па­си­ща 182,3 ha.[1]

Към края XIX век Горни Липовик е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1877 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 420 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Липовик (Gorno-Lipovik) има 584 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Липовик (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Горни Липовник живеят 13 турци и 398 българи.[6]

В началото на XXI век в селото работи основно училище до IV клас. Църквата „Свети Георги“ е от 1877 година, обновена в по-ново време. Освен нея селото има и параклис „Свети Илия“.[1]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 407 422 377 439 310 182 176 163
Националност Всичко
македонци 162
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Родени в Горни Липовик
  • Васил Николов Липовиклията – Юрука, деец на ВМОРО от Горни или Долни Липовик, умрял в затвора преди 1918 г.[7]
  1. а б Горни Липовиќ // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 16 ноември 2018.
  2. Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.