Гарван (община Конче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гарван.

Гарван
Гарван
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5589° с. ш. 22.2908° и. д.
Гарван
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Конче
Надм. височина 570 m
Население (2002) 11 души
Пощенски код 2424
Гарван в Общомедия

Гарван (на македонска литературна норма: Гарван) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта), северозападно от общинския център Конче, в горното течение на Крива Лъкавица. Надморската му височина е 570 m. От Радовиш селото е отдалечено на 28 km. Землището му е 10,4 km2, от което гори 460,9 ha, па­си­ща­ 345,6 ha и обра­бот­ваемо зем­лии­ще 129,2 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Към края XIX век Гарван е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 270 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гарван (Garvan) има 320 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Гарван са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. По време на войната селото е изгорено от сърбите, тъй като селската милиция подпомагала българската войска. В 1914 година сръбските власти убиват 7 души мирни жители.

След Първата световна война Гарван с цяла Вардарска Македония отново попада в сръбски ръце. На 2 март 1923 година сръбска военна част, начело с щипския жупан Добрица Маткович, извършва така нареченото Гарванско клане - убийството на 28 мирни жители на Гарван като отмъщение за Кадрифаковското клане, извършено по-рано от чета на ВМРО.[5][6]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 254 299 290 165 66 23 23 11

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители.

Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Манастирската църква „Свети Георги“ е от началото на XX век.[7] Селото има и параклиси „Свето Преполвение“ („Руса Среда“), „Свети Илия“ и „Свети Димитър“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гарван

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гарван. // Мој Роден Крај. Посетен на 16 ноември 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 – 139.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  5. Гарванската Голгота (2 март 1923), Издание на ИК на Съюза на македонските емигранти.
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 63 – 65.
  7. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  8. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, том II Освободителна борба 1919 – 1924. Льовенъ, 1965. с. 715.
     Портал „Македония“         Портал „Македония