Лубница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Радовишко, Северна Македония. За селото в Егейска Македония вижте Люмница. За селото в Сърбия вижте Лубница (Сърбия).

Лубница
Лубница
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.5° с. ш. 22.3675° и. д.
Лубница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Конче
Надм. височина 585 m
Население (2002) 361 души
Пощенски код 2424
Лубница в Общомедия

Лу̀бница (на македонска литературна норма: Лубница) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта), на около 20 km южно от град Радовиш. Се­ло­то е на над­мор­ска ви­со­чи­на от 570 m. Землището му е го­лямо и обхваща 45,7 km2, от които горите 2091 ha, обра­бот­ваемо землище 934 ha и па­си­ща 322 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Илия“

Според Кончанския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г. в полза на манастира Хилендар, в Любница живеят 10 семейства, от които едно вдовишко. Споменават се поименно парикът Охръч, който стои начело на задруга, обработваща наследствена и арендувана земя, селянина Краислав, който притежава 24 орехови дървета.[2]

В XIX век Лубница е село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1840 година.[3] Останалите две църкви са „Свети Георги“ и манастирската „Свети Илия“.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 300 жители българи християни и 265 турци.[4]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лубница (Loubnitza) има 480 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Лубница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лубница живеят 107 турци и 144 българи.[7]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 599 646 592 595 444 374 366 361
Националност Всичко
македонци 359
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лубница
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Пандов, Христо Димов (Ристоман), Петър Христов Зурапов, Христо Коцев Пингов, Георги Коцев Стоянков, дейци на ВМРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лубница. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 ноември 2018.
  2. Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228, 233.
  3. Ињевско-конченска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 – 139.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 860.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 715.
     Портал „Македония“         Портал „Македония