Симеон Молеров (живописец)
Тази статия е за живописеца. За неговия внук вижте Симеон Молеров (революционер).
| Симеон Молеров | |
| български зограф | |
| Роден |
1816 г.
|
|---|---|
| Починал | 1903 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Димитър Молеров |
| Братя/сестри | Иван Молеров |
| Симеон Молеров в Общомедия | |
Симеон Димитров Молеров е български зограф от рода Молерови, син на Димитър Молеров и внук на Тома Вишанов. Симеон Молеров е един от видните представители на Банската художествена школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1816 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Учи в гръцкото училище в Сяр.[1] Учи иконопис от баща си. Работи иконопис из Югозападна България, в Света гора и в Солун, където държи художествено ателие. Заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“, както и в параклисите ѝ „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“.
Самостоятелно дело на Симеон Молеров са иконите в църквата „Света Троица“ в Банско, както и иконите в църквата „Сретение Господне“ в село Добърско (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. В 1882 година рисува 46 икони за църквата „Свети Атанасий“ в село Елешница, а на следната 1883 иконите за църквата „Свети Димитър“ в Бачево и 30 икони за църквата „Успение Богородично“ в Игралище. През 1897 година изписва иконите за църквата „Успение Богородично“ в Лъджене. През 70-те и 80-те години рисува икони за Зографския и други атонски манастири. В 1897 година работи в Солун.[2]
Често стилът на сина силно наподобява този на бащата, но като цяло предпочитани от него са линеарно-плоскостните изображения и по-студените цветове. Усеща се влияние на светогорската религиозна живопис.
Според внука му Симеон Молеров той е бил човек буен, избухлив, деспотичен и прахосник.[1]
Симеон Молеров има двама сина, Вишан Молеров и Георги Молеров, който наследява занаята на баща си, но умира много млад, с което се прекъсва зографската традиция на рода.[3][4][5]
- Икони от „Успение Богородично“ в Лъджене, 1897 г.
-
„Свети Георги“ -
„Свети Йоан Предтеча“ -
„Св. св. Константин и Елена“ -
„Свети Николай“
-
„Свети Димитър“ -
Иконостасът -
Иконостасът -
Иконостасът
- Други творби
-
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир -
Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 208.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 515.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
