Петър Пондев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Пондев
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Литературна критика
Семейство
Съпруга Милка Пондева

Петър Станев Пондев е български литературен критик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юни 1914 г. в Бургас.[1] Завършва гимназия в София (1934) и право в Софийския университет (1938).[2][3]

Работи като адвокат (1940-1944), юрисконсулт на Института за обществено осигуряване (1944-1945). Директор на издателство „Младо поколение“ (1947-1948), главен редактор на издателство „Народна младеж“ (1948-1950). Директор на издателство „Български писател“ (1962-1965). Член на редакционната колегия на в. „Литературен фронт“ (от 1966). Народен деятел на изкуството и културата (1976).[2][3]

Първата му публикация е статията „Пролетариат и поезия“ (в списание „Сигнал“, 1933).[3]

Умира на 12 ноември 1984 г.[2]

Пондев е женен за Милка Молерова.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „В. Г. Белински и историческото развитие на Русия“. София: Печатница „Полиграфия“, 1945, 140 с.
  • „Общественият договор“ и демокрацията“. 1944.
  • „Човекът социалист Асен Златаров“. 1945.
  • „Поробена младост. Сборник от художествени творби за живота и борбата на българската младеж при капитализма“. София: Народна младеж, 1951, 546 с.
  • „Догматизъм и правда“. 1956.
  • „Никола Вапцаров. Литературно-критически очерк“. София: Български писател, 1956 (2 изд. 1965, 127 с.)
  • „Алеко Константинов. Литературно-биографичен очерк“. София: Български писател, 1959 (2 доп. изд. 1963)
  • „Елин Пелин. Литературно-критически очерк“. София: Народна просвета, 1959 (2 изд. 1976, 92 с.)
  • „Съвременност и минало“. София: Български писател, 1961, 402 с.
  • „Йордан Йовков. Изследване“. София: Български писател, 1962.
  • „Майстори на разказа. Елин Пелин, Йордан Йовков“. София: Български писател, 1962, 338 с.
  • „Книга за народната съдба („Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов)“. София: Български писател, 1963, 136 с.
  • „Литература и народ“. София: Български писател, 1964.
  • „Избрани страници“. София: Български писател, 1974, 716 с.
  • „Българска художествена проза“. София: Български писател, 1977, 656 с.
  • „Иван Вазов и неговата проза“. София: Български писател, 1980, 183 с.
  • „Така ги видях. Спомени и портрети“. София: Български писател, 1982, 190 с.
  • „Избрани произведения в два тома. Том 1: Художествена проза“. София: Български писател, 1984, 611 с.
  • „Избрани произведения в два тома. Том 2: Пътища познати и непознати“. София: Български писател, 1984.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Петър Станев Пондев“, geni.com.
  2. а б в „100 години от рождението на Петър Пондев“, calendar.dir.bg, 11 юни 2014 г.
  3. а б в Катя Янева, „Пондев, Петър Станев“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 283-284.
  4. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 227.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]