Банска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов

Банската школа е възрожденска художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в Банско и околните селища в Разлога.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник на Банската художествена школа е Тома Вишанов – Молера, който в края на XVIII и началото на XIX век я формира като резбарско-живописна школа.[1] Банската художествена школа влияе силно на Дебърската. Предполага се, че Вишанов учи във Виена в края на XVIII век, където е повлиян от теченията на европейската живопис. За разлика от другите школи, Банската продължава да живее като типично Възрожденско явление чак до Балканската война.

Сред известните родове в банската живопис е родът от Банско Молерови, с най-ярък представител Димитър Молеров, а също така и наследилите го Симеон Молеров и Георги Молеров. Други по-значими представители са Михалко Голев, Димитър Сирлещов и синът му Минчо Сирлещов, Костадин Марунчев, Димитър Неделчов, Иван Терзиев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Иван Димитров, Христо Гълъбов и други. Представители на школата са и членовете на така наречената Арнаутска група, от която се открояват Велян Христов (Уста Велян) и неговият син Ангел Велянов[2] и други.[3]

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г.

Наследството на Банската школа е в две основни направления — живопис и дърворезба. Нейните представители работят в различни краища на Македония и Света гора. Сред резбарите по-известни са Уста Велян, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица“ и старият иконостас в гробищната черква „Успение Богородично“ в Банско.

Банската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика. Тома Вишанов създава прогресивен за времето си и сложен стил. Синът му Димитър Молеров, отчитайки консервативния вкус на съвременниците си, връща стила си назад и рисува по светогорски маниер.[4]

Известни произведения на Банската художествена школа се намират в:

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
  • Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14-15 декември 2001 г. С., 2008, 76-84.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Банска художествена школа.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 68.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 26.
  4. Българско Възраждане.
     Портал „Македония“         Портал „Македония