Банска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Банска художествена школа
Toma Vishanov Molera John Baptist detail.jpg
Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов
Вид иконопис,
дърворезба
Период XVIII – XIX век
Държава Османска империя,
България
Център Банско
Представители
Зографи Тома Вишанов,
Димитър Молеров,
Михалко Голев
Резбари Борис Зографов

Логотип Общомедия Банска художествена школа
в Общомедия

Банската школа е възрожденска художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в Банско и околните селища в Разлога.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник на Банската художествена школа е Тома Вишанов – Молера, който в края на XVIII и началото на XIX век я формира като живописна школа.[1] Банската художествена школа влияе силно на Дебърската. Предполага се, че Вишанов учи във Виена в края на XVIII век, където е повлиян от теченията на европейската живопис.

Банската школа съществува като типично Възрожденско явление до Балканската война.

Сред известните родове в банската живопис е родът от Банско Молерови, с най-ярък представител Димитър Молеров, а също така и наследилите го Симеон Молеров и Георги Молеров. Други по-значими представители са Михалко Голев, Димитър Сирлещов и синът му Минчо Сирлещов, Костадин Марунчев, Димитър Неделчов, Иван Терзиев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Иван Димитров, Христо Гълъбов и други. Представители на школата са и членовете на така наречената Арнаутска група, от която се открояват Велян Христов (Уста Велян) и неговият син Ангел Велянов[2] и други.[3]

Четките на банските зографи присъстват като елемент в герба на Банско.[4]

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г.

Наследството на Банската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба. Нейните представители работят в различни краища на Македония и Света гора. Сред резбарите по-известни са Уста Велян, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица“ и старият иконостас в гробищната черква „Успение Богородично“ в Банско.

Банската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика. Тома Вишанов създава прогресивен за времето си и сложен стил. Синът му Димитър Молеров, отчитайки консервативния вкус на съвременниците си, връща стила си назад и рисува по светогорски маниер.[5]

Известни произведения на Банската художествена школа се намират в:

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
  • Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14 – 15 декември 2001 г. С., 2008, 76 – 84.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Банска художествена школа.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 68.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 26.
  4. Наредба за символиката и отличията на община Банско, стр. 4. // Официален сайт на община Банско, 2016-08-10. Посетен на 2018-08-04.
  5. Българско Възраждане.
     Портал „Македония“         Портал „Македония