Свети Архангел Михаил (Лешко)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

„Свети Архангел Михаил“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Лешко
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Благоевградско
Тип на сградата еднокорабен храм
Време на изграждане 1816 г.

„Свети Архангел Михаил“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Лешко, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата е построена в 1816 година.[1] Тя е най-старата запазена църква в Горноджумайската околия.[2] Обявена е за паметник на културата[1] с национално значение.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена върху скала.[2] В архитектурно отношение представлява неголяма еднокорабна сграда с една апсида на изток и открит трем на юг. Оградена е с каменен парапет. Зидарията е от камък, като от запад е вкопана. В 1941 година притворът е разрушен и на запад са пристроени две нови затворени помещение, както и нова камбанария, в която е вграден ктиторският надпис[1] – „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата, местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[2]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е напълно изписан в 1893 година от банските майстори Михалко Голев и Димитър Сирлещов.[1][2] Изписани са всички стени, сводът на наоса, южната и западната фасада. Част от стенописите по-късно са варосани, а тези на запад са унищожени при преустройството. Запазени са стенописите на източната фасада – архиереи, пророци и евангелски сцени, в апсидата – Богородица Ширшая небес и Великите отци, в три ниши на северната стена и една ниша на южната. Върху западната фасада има останали фрагменти.[1] Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис.[4] Сцените са раздвижени и зографите са се опитали да покажат пространственост в дълбочина, лицата са еднотипни и неизразителни, а колоритът е наситен.[1] Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[4] Любопитно е, че някои светии са нарисувани с местна носия, особено в трема на храма, и апокрифни сцени.[2]

Иконостасът е рисуван с геометрични и растителни мотиви в синьо, розово, зелено и червено. Пет от царските икони са на банския зограф Димитър Молеров и са с високо качество. Иконите на дейсисния ред са на друг иконописец, чийто колорит е по-студен, рисунъкът по-беден и въздействието на иконите му е по-слабо. Иконите са с дарителски надписи от жители на село Падеш.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
  2. а б в г д Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
  3. Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините. // Струма, 4 юни 2013. Посетен на 13 юли 2016.
  4. а б Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 12 юли 2016.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България