Свети Атанасий (Бобошево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Church of Saint Athanasius, Boboshevo.2.jpg
Местоположение в Бобошево
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Бобошево
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Дупнишко
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ е късносредновековна българска църква в град Бобошево, област Кюстендил.

Свети Атанасий – икона върху платно в патронната ниша на западната фасада.

Църквата се намира върху обширна тераса в градските гробища, в т.н. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м и широка 5 м. (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква „Света Богородица“, „Свети Атанасий“ е превърната в гробищна църква.

През есента на 2009 г. църквата е частично обновена (направена е външна изолация и боядисване, поставена е ПВЦ дограма) от местни ентусиасти. Ремонта е направен без съгласуване с НИПК – София и РИМ – Кюстендил, като е подменен автентичния външен облик на сградата.

Стенописите в олтарната апсида и патронната ниша над входа са дело на банския зограф Димитър Молеров.[1] Стенописите в църквата са в много лошо състояние, покрити с дебел слой сажди и прах, но за щастие, не са „обновени“ при ремонта и очакват вещата намеса на специалисти-реставратори.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1972 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кепов, Иван – Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, с. 191;
  • Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.157 и сл.;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св.Атанас“ в с.Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969, 23 с.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв., Л. Слокоска. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978, с. 13;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил А-Я. С., 1988, с. 587.
  • Матуски, В. Иконографската програма на храма „Св. Атанасий Александрйски" в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 г. на проф. Л. Прашков, 14-15 декември 2001, ВТУ. С. 2006, с. 291-300;
  • Матуски, В. За три храма по долината на река Струма. – В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458;
  • Матуски, В. Стенописни надписи от бобошевския храм „Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. – В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи. Т. IV. С., 2005, с. 60-63;
  • Ангелов, Светозар – Църквата „Св.Атанасий“ в Бобошево – проучвания и проблеми. – Известия на Историческия музей – Кюстендил, XIV, 2007, с. 123-140;
  • Ангелов, Светозар – Църквата „Св.Атанасий“ в Бобошево, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф.Иван Дуйчев“ към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.38-40;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., 2008, с. 108.
  • Събев, П. Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век. Изд. „Абагар“, В. Търново, 2011.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България. София, Международен съюз на академиите. Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония