Живопис на Търновската художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Яков и свети Юда, "Свети Петър и Павел", Търново, 14 век

Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново. Въпреки че следва основните тенденции на Палеологовия ренесанс, Търновската живопис има свои отличителни белези, даващи основание да се разглежда като отделна школа.

В зависимост дали служи за украса по стените на християнските храмове или става дума за кавалетни произведения може да се раздели условно на два вида: стенописи и иконопис. При археологическите разкопки са открити твърде малко следи от мозаечна украса, което показва, че тази техника не е намерила широко разпространение в България.

Търновската школа продължава да оказва силно влияние върху църковната и светската живопис в България чак до края на 17 век.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Свети Петър и Павел", Търново-интериор

За пръв път във византийската живопис широка употреба на темпера се прилага при стенописта на Търновската школа[1]. Тази техника позволява да се работи по-бавно отколкото при фреското а колоритът е по-ярък и наситен, с възможност за повече допълнителни тонове. Фресковата техника не е напълно пренебрегната. Тя се използва в прочутите Ивановски стенописи и в параклиса на Хрельовата кула.

Рисуван цокъл от църквата "Свети 40 мъченици", Търново, 13 век

Стенописите в църквите на Второто българско царство обхващат плътно всяка свободна повърхност- стените, сводовете, стълбовете, пиластрите, арките, апсидата[2]. Разположението им е в хоризонтални пояси съобразено с каноните на иконописта. В първия пояс се изобразяват фигури на светци стъпили обикновено върху висок рисуван цокъл, който е една от характерните особености на школата. Рисунъкът му често имитира облицовъчни плочи от цветен мрамор. Подборът на изобразяваните светци зависи от предпочитанията на дарителите (ктиторите) и от общата тематика на стенописите.

Типични за Търновската школа са многобройните изображения на светци-воини. В Боянската църква например те са десет на брой. Особено често срещан е образът на свети Димитър Солунски, покровител на Асеневци, чиято популярност в България през 13-14 век е голяма.

"Старец-войн", Боянска църква, 1259 г.

В притвора се изобразяват самите дарители. Благодарение на тази практика до нас са достигнали редица портрети на видни българи от Средновековието. В Боянската църква са съхранени образите на цар Константин Асен, царица Ирина, севастократор Калоян и съпругата му Десислава. В костницата на Бачковския манастир е изобразен цар Иван Александър а в църквата в село Долна Каменица са запазени цели единадесет портрета: деспот Михаил (син на цар Михаил III Шишман Асен ), съпругата му, неизвестен по име феодал, който е изобразен на два пъти с модел на църквата в ръце, жена му, децата му, както и две духовни лица. Образи на светци-воини и ктитори са често срещани и по запазените детайли от стенописи по основите на църквите в Трапезица.

Психологизмът и благородството на портретите в Боянската църква дават основание на някои изследователи да видят в тях предвестник на Ренесанса[3]. Пиластрите и арките често се украсяват с медалиони с допоясни изображения на светци. Такива са съхранени в храма "Свети Петър и Павел" в Търново.

Наред с традиционните "Страсти Христови" и "Празничен цикъл" във втория пояс, "Христос Пантократор" в купола и "Богородица с младенеца" в апсидата, се срещат специфични сцени и образи. В притвора на църквата "Свети Четиридесет мъченици" в Търново е имало образи на света Ана кърмеща малката Мария и света Елисавета кърмеща малкия Йоан, втората вече не съществува. Иконографският тип "Галактофруса" (Млекопитателница) е първообраз на западноевропейските "кърмещи мадони". Във византийската иконопис той се среща много рядко при все, че е каноничен. В тридесет и петте календарни сцени от притвора на същата църква някой от персонажите са изобразени със съвременни на епохата дрехи.

В Боянската църква прави впечатление големия брой образи на Христос: "Пантократор" (Вседържател), "Емануил" (Младеж), "Евергет" (Благославящ),"Убрус", "Керамидион" и уникалното изображение "Христос по-стар от дните", представящо Исус като белобрад старец.

"Христос Убрус", Боянска църква, 1259 г.

Оригинална е и тематиката на стенописите в параклиса "Преображение Господне" в Хрельовата кула. В купола е представена композицията "София-Премъдрост Божия" а в притвора, "Давидови псалми". Особен интерес тук предизвикват сцените "Музиканти" и "Хоро" от които може да се съди за облеклата и бита на българите от 14 век.

Въпреки малкия брой оцелели паметници на Търновската живопис внимателното вглеждане в тях разбива популярната представа за иконописта като закостеняла и неподлежаща на творчески подход дейност.

Археологическите проучвания на царския дворец на Царевец показват, че богата живописна украса[4] са имали и някои светски сгради. Оцелелите фрагменти не дават възможност да се определят сюжетите и.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Старобългарско изкуство", Том II - Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.
  2. "Старобългарско изкуство", Богдан Филов, издателство "Отечество", София, 1993 г.
  3. "Старобългарско изкуство", Том II - Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.
  4. "Царстващият град Търновград. Археологически проучвания.", съставители Атанас Попов и Йордан Алексиев, издателство "Наука и изкуство", София, 1985 г.