Въведение Богородично (Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.

„Въведение Богородично“
The Presentation of Virgin Mary.jpg
Църквата отвън
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Благоевград
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Благоевградско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1844 година
Съвременен статут действащ храм
„Въведение Богородично“ в Общомедия

„Въведение Богородично“ е българска възрожденска църква в Благоевград (Горна Джумая), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Построена през 1844 година, църквата е обявена за паметник на културата[1][2] с национално значение.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Фасадата на църквата

Църквата е разположена в махалата Вароша. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово. В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.[2]

В 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг.[4] В храма е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла апсида на изток.[2] В 1882 година е пристроен открит притвор по северната стена. Над притвора в западата част на наоса има галерия женска църква.[5] Колоните на притвора са стъпили на висок цокъл и колонадата е продължена до камбанарията, като така огражда двора.[1] Арките следват разделенията на вътрешния обем.[5] В 1914 година е премахната югозападната чупка на притвора и пространството е включено във вътрешността, като там е поставен пангарът.[5] Покривът на сградата е четирискатен, като на западната фасада стрехата има кобилични криви.[6][5]

Зидарията на храма е от ломен камък с хоросан за спойка. Размерите във вътрешността са 12,5 m ширина, 23 m дължина (с апсидата), 8 m височина на централния кораб и по 6,4 m на страничните.[5]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

„Колелото на живота“, Михалко Голев

Трите кораба във вътрешността са разделени от шест двойки измазани дървени стълбове, разположени върху зидани квадратни бази, а арките над тях са със сложен профил. Покритието на храма е дървено, като над средния кораб имитира зидан масивен, полуцилиндричен свод. По остата на централния кораб има три слепи купола с изображения на Бог Саваот, Христос Вседържител с пояс от деветте ангелски чина и Света Богородица Одигитрия с пояс с пророци. Поредица от дърворезбовани пана минава по дължината на свода. Таваните на страничните кораби са резбовани с розети, барокови композиции, птици и серафими.[5] В храма има стенописи на Божин Стаменитов.[7]

В интериора доминира богато резбованият иконостас, който е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков, като се вземат предвид общите характеристики с иконостасите в „Успение Богородично“ в Самоков, в Рилския и в Лопушанския манастир и в църквите в Берковица.[5] Крайното северно поле на иконостаса е различно и е дело на майстори от Дебърската школа.[5][6] Дърворезбовани са и другите църковни мебели – владишкият трон, проскинитариите, певниците и амвона. Киворият над Светия престол е изнесен от храма в 1962 година. Резбата на тези мебели е по-малко пластична, по-опростена, дело на майстори с по-ниски умения в сравнение с тези, работили иконостаса.[5]

Иконостасът е триреден с размери 12,5 m ширина и 7 m височина. Царските икони са от 1854 до 1856 година, според дарителските надписи на 5 от тях. Според стиловите им характеристики могат да се припишат на самоковските майстори Димитър Зограф – едни от последните му кавалетни творби, и сина му Никола Доспевски, все още под силното художествено влияние на баща си. Повечето празнични икони икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите на самоковски – Димитър Зограф и Никола Вальов. Апостолските икони от третия ред са дело на Симеон Молеров.[5] Живописта в медальоните на царските двери е на Димитър Молеров, а сцените върху медальоните в цокъла са на Михалко Голев.[4]

„Тайната вечеря“, Михалко Голев

Големите икони „Символът на вярата“ и „Акатист Богородичен“ на първите колони до иконостаса са на Михалко Голев и датират от 60-те години на XIX век, „Възнесение на Свети Илия с житийни сцени“ е на Димитър Сирлещов, а „Свети Атанасий“ – на Никола Доспевски.[4] Наследство от по-старата църква, върху която е издигнат храма, са иконите „Света Богородица“ и „Христос Вседържител“ от проскинитариите, „Свети Николай“ от северната ниша на храма, както и „Архангел Михаил вади душата на богатия“ и „Въведение Богородично“. Те са от 1812 година и са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Сборната икона от 1818 година е дело на Димитър Молеров.[4]

В 1882 година е изписан откритият трем, а през декември 1888 година завършва изписването и на храма. Автори на стенописите са банскалиите Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев.[4][6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Александрова, Елена. Ролята на църквата „Въведение Богородично“ за развитието на просветата в град Горна Джумая (Благоевград) през Възраждането. Списание „Македонски преглед“, 2015, кн. 2, стр. 79-90.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3874.
  2. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 399.
  3. Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините. // Струма, 4 юни 2013. Посетен на 13 юли 2016.
  4. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 401.
  5. а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 400.
  6. а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3875.
  7. Да създаваш неща, които да те надживеят. // Bulevard.bg, 30 март 2017. Посетен на 3 юни 2018.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България