Пимен Неврокопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пимен
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)

Пимен Неврокопски е висш български православен духовник, неврокопски митрополит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светското име на митрополит Пимен е Деян Неделчев Енев. Роден е на 22 юни 1906 година в Чирпан, България. Основно образование получава в родния си град. През есента на 1920 година е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, курса на която завършва през 1926 година. От есента на същата година е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", който завършва през 1930 година.

От 15 юли 1930 година е назначен за секретар на Старозагорската митрополия, която длъжност изпълнява до края на март 1934 година. По време на това негово служение, на 1 юли 1933 година в старозагорския катедрален храм „Свети Димитър“, е постриган в монашество с името Пимен от митрополит Павел Старозагорски, а на следващия ден в същия храм е ръкоположен и в йеродяконски чин от митрополит Михаил Доростолски и Червенски. На 8 януари 1934 година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Павел, като от 1 април същата година е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия, какъвто остава до 1937 година. От 1937 до 1938 година йеромонах Пимен е секретар на Рилския манастир. На 14 януари 1938 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за игумен на Бачковския манастир, който пост заема до края на април 1947 година. От 1 май същата година е назначен за началник на Църковно-стопанския отдел при Светия Синод.

На 21 декември 1947 година в катедралата Свети Александър Невски в София е ръкоположен за стобийски епископ и от 1 януари 1948 година е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

На 3 август 1952 година е избран за неврокопски митрополит.[1] При обсъждането на избора в Светия синод е отбелязано, че изборът е извършен под външен натиск, че Пимен неправомерно заел поста си и извършва финансови злоупотреби, поради което е назначена комисия, която да разследва случая.[1] Въпреки това под натиска на правителството на 4 януари 1953 година той е канонически утвърден за митрополит.[1] Доклад на Държавна сигурност от 1983 година описва положението в епархията като „тревожно“ и обвинява Пимен в активна вражеска дейност, защото „успешно укрепва църквата и нейното влияние“.[2]

През 1992 година митрополит Пимен е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български през 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат избора на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.[3]

На 1 юли 1996 година в църквата „Света Параскева“ в столицата той е провъзгласен за алтернативен патриарх. През 1998 година Всеправославният събор в София приема покаянието на Пимен и той е приет в църковно общение в сана митрополит с титлата „бивш неврокопски“.[3]

Пимен Неврокопски е автор на книга за Неофит Рилски, отпечатана през 1984 г. от Синодално издателството „Отец Йеромонах Неофит Рилски“.

Почива на 10 април 1999 година в София. Погребан е до катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 244 – 243.
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 312.
  3. а б Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии. // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Посетен на 6 юни 2017.
  4. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
архимандрит Натанаил игумен на Бачковския манастир
(15 септември 1938 – 21 април 1947)
епископ Йона Агатоникийски
Никодим стобийски епископ
(21 декември 1947 – 4 януари 1953)
Варлаам
Борис неврокопски митрополит
(4 януари 1953 – 22 юли 1992)
Натанаил
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония