Никодим Сливенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никодим
български духовник
В храма на храмовия празник, село Блатец, около 1980 г.
В храма на храмовия празник, село Блатец, около 1980 г.

Роден
Починал

Религия Православие
Образование Софийска духовна семинария

Никодим е епископ на Българската православна църква, митрополит на Сливенската епархия от 1947 до 1980 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 18 януари (30 януари нов стил) 1895 година в Русе със светското име Николай Николов Пиперов.[2] Завършва с отличие Софийската духовна семинария, след което получава бакалавърска степен по богословие от Оксфордския университет.[1] Служи като протосингел на Пловдивската митрополия в периода 1925 – 1927 година. В 1927-1929 година е игумен на Бачковския манастир. През 1929 - 1936 година е учител в Пловдивската духовна семинария. През 1936 - 1938 година отново е протосингел на Пловдивската митрополия. През 1939 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, какъвто остава до 1941 година.[2]

На 29 януари 1939 година е ръкоположен за титулярен стобийски епископ.

В 1941 година епископ Никодим Стобийски е назначен за ректор Пловдивската духовна семинария. Поради съюзническите бомбардировки през Втората световна война, епископ Никодим е принуден да евакуира семинарията в южното крило на Бачковския манастир. Пожар в това крило през нощта на 10 декември 1947 година унищожава голяма част от библиотеката на семинарията.[3]

На 6 юли 1947 година е избран за сливенски митрополит.[1] Митрополит Никодим ръководи епархията в първите години на антирелигиозното комунистическо управление. Същевременно пише статии и заедно със свещеник Цветан Попхристов написва „Учебник по основно богословие“, издаден от Светия синод в 1934 година, редактира беседи за православните християнски братства под надслов „Евангелски уроци“. Митрополит Никодим има голям авторитет сред духовенството в епархията и в страната, а тъй като дълги години завежда външния отдел на Църквата е добре приет и в целия православен християнски свят.[4]

Умира на 23 януари 1980 година в Сливен.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  1. «Действительность англиканского рукоположения», доклад на Совещании глав Православных Церквей. Москва, 1948 г.
  2. „Някои впечатления от Русия“, септември 1948, „Църковен вестник“, № 29-30
  3. „До негово превъзходителство генералисимус Й. В. Сталин от Светия Синод“, 12 декември 1949, „Църковен вестник“, № 43-44
  4. „Коледно послание от Светия Синод“, 1 януари 1951, „Църковен вестник“, № 1-3
  5. „Великденско послание от Светия Синод“, 12 април 1952, „Църковен вестник“, № 17-18[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сливенски Митрополит Никодим (1895 - 23.01.1980г.). // Сливенска Света митрополия. Посетен на 2 април 2019.
  2. а б в г 30 години от блажената кончина на Сливенския митрополит Никодим. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 14 януари 2010. Посетен на 1 април 2019.
  3. Пловдивска Духовна Семинария „Св. св. Кирил и Методий“. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 14 януари 2010. Посетен на 1 април 2019.
  4. Сливенска епархия. // Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ - Сливен. Посетен на 2 април 2019.
архимандрит Паисий игумен на Бачковския манастир
(11 юли 1927 – 31 юли 1929)
епископ Панарет Брегалнишки
Кирил стобийски епископ
(29 януари 1939 – 6 юли 1947)
Пимен
Евлогий сливенски митрополит
(6 юли 1947 – 23 януари 1980)
Йоаникий
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония