Паисий Пастирев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паисий
български духовник
Игумен Паисий в Бачковския манастир, декември 1905 г. Фото Крум Савов
Игумен Паисий в Бачковския манастир, декември 1905 г. Фото Крум Савов

Роден
Починал

Религия Православие

Паисий е православен духовник, архимандрит на Българската екзархия, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1876 година в Ямбол, Османската империя, със светското име Димитър Иванов Пастирев. Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Сливен. В 1892 година постъпва в Самоковската духовна семинария, където учи при Сава Доброплодни и Александър Карастоянов. Двамата го препоръчат на Киевската духовна семинария, която Пастирев завършва в 1896 година.[1]

Междувременно на 24 септември 1894 година Димитър Пастирев се замонашва в екзархийската канцелария в Пера, Цариград, а на 26 декември 1894 година е възведен в йеродяконски чин в катедралата „Свети Стефан“. На 30 ноември 1898 година в Сливен е ръкоположен за йеромонах.[1]

Братството на Бачковския манастир, декември 1905 година. Фото Крум Савов

През 1900 година руските власти го прогонват от Русия.[1] От 24 октомври 1905 до 1906 година година и два месеца е игумен на Бачковския манастир.[3][4][1] В Бачково претендира за това, че е открил гроба на патриарх Евтимий Търновски.[2][5][1] На 27 декември 1905 година е ръкоположен в архимандритски сан.[1]

През 1907 година архимандрит Пастирев става председател на Радовишката българска община.[1][6] В 1909 година прави аматьорски разкопки в църквата „Свети Леонтий“ на Водочкия манастир, при които открива доста находки – плоча с надпис, плоча с изображение на двуглав орел и надпис, колони и други, но нанася сериозни щети на храма. Част от находките са конфискувани от османските власти и по-късно изгубени. Друга част от тях са използвани при строежа на храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица.[7]

След Радовиш архимандрит Паисий е управляващ Драмската българска епархия,[8] където остава до май 1911 година.[9] След това Екзархията го назначава за председател на българската църковна община „Свети Стефан“ в столицата Цариград.[1]

По време на Балканската война 1912 година е арестуван от османските власти, осъден на седем години затвор и е изпратен да в Адана, Мала Азия. След месец обаче е освободен по застъпничество на главния съветник на руския пълномощен министър в Цариград.[1]

Отново е игумен на Бачковския манастир от 10 януари 1923 до 11 юли 1927 година.[3][4] Като игумен прави предложение пред манастирския събор да провъзгласи цар Борис III за ктитор на манастира и това става на 20 ноември 1923 година.[1]

В 1927 година архимандрит Паисий се оттегля в Станимака и се занимава с благотворителсност. Завещава имуществото си на Старческия дом в града.[1]

Умира на 4 август 1943 година в болница в Пловдив със спукана язва.[1]

Архимандрит Паисий е автор на „Мисли върху монашеството“ и „Гробът на Патриарх Евтимий“. На него е посветен трудът „Архимандрит Паисий Пастирев (животопис)“, отпечетан в 1926 година в печатницата на В. К. Дърварев в Станимака.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Кръстев, Ангел. Архимандрит Паисий Пастирев (1876 – 1943). // Станимака – духовно наследство. Посетен на 6 юни 2017.
  2. а б Темелски, Христо. Св. Евтимий, патриарх Търновски и истината около неговия гроб. // Двери на православието. Посетен на 6 юни 2017.
  3. а б Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“. // Българска православна църква – Българска патриаршия. Посетен на 5 юни 2017.
  4. а б Кисьов, Славчо, съставител, архимандрит Борис, редактор. Бачковският манастир. Пловдив, 2005. с. 27 – 33.
  5. Каравълчев, Венцислав. Св. Евтимий Търновски – едно забравено поклонение. // Двери на православието, 20 януари 2016. Посетен на 6 юни 2017.
  6. Архимандритъ Паисий Пастиревъ (животописъ). Станимака, Печатница В. К. Дърваревъ, 1926. с. 46.
  7. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0077-9. с. 53.
  8. Кочов, Апостол. Църковно-училищните борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.99.
  9. Кирил Рилски. Кратки спомени от управлението ми на Драмската и Дебърската епархии от 1910 до 1920 г.", София, 1924, стр.3.
Пахомий игумен на Бачковския манастир
(24 октомври 1905 – декември 1906)
йеромонах Климент
епископ Панарет Брегалнишки игумен на Бачковския манастир
(11 юли 1927 – 31 юли 1929)
йеромонах Никодим
     Портал „Македония“         Портал „Македония