Свети Леонтий (Водочки манастир)
| „Свети Леонтий“ „Свети Леонтиј“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение във Водоча | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Водоча |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Изграждане | XII-XIII век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Леонтий“ (на македонска литературна норма: „Свети Леонтиј“) е средновековна православна църква в струмишкото село Водоча, Република Македония, главна църква на Водочкия манастир. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Църквата претърпява три фази на изграждане. Най-старите остатъци са от раннохристиянска базилика от V-VI век, от коя са запазени основи и част от каменна декоративна пластика. В източния дял на църквата има части от олтарната апсида, проскомидията и дяконикона, които са от VI-VII век. В XII-XIII век, откогато са и другите дялове на Водочкия комплекс, е издигната църква във форма на вписан кръст. Оттогава е и живописта, която има аналогии с тази в църквата „Света София“ в Охрид и в „Свети Безсребреници“ в Костур. В XII век църквата се сдобила с конаци и получила вид на голяма кръстообразна църква с декорирани фрески по стенните повърхности. В XIV век е изграден притворът. Фреските и вътрешната декорация са защитени със закон.[1]
В началото на 1913 година Богдан Филов посещава Водоча и оставя интересни бележки за църквата. Позовавайки се на кмета на селото той пише, че по-рано храмът се е именувал Свети Георги, но името и храмовия празник са променени по настояване на владиката. Според Филов, куполът на църквата е стоял допреди 50-60 години. Доскоро храмът е бил много по-добре запазен, но вече в него не се служило. Всички сводове са разрушени, а стените са потънали дълбоко в земята. През 1909 година отец Паисий Пастирев извършва любителски разкопки в църквата. Той открива редица находки - плоча с надпис, плоча с изображение на двуглав орел и надпис, колони и други, но нанася сериозни щети на храма. Част от находките са конфискувани от османските власти и по-късно изгубени. Друга част от тях са използвани при строежа на храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица.[2]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Милетич, Любомир. „Струмишките манaстирски черкви при с. Водочa и с. Велюсa“. Списание „Македонски преглед“, Година II, книга 2, София, 1926, стр.35-48.
- Миятев, Кръстю. „Църквата при с. Водоча“. Списание „Македонски преглед“, Година II, книга 2, София, 1926, стр.49-57.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Свети Леонтиј, с. Водоча // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0077-9. с. 53.
