Двуглав орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гербът на Палеолозите

Двуглавият орел е стар символ, появил се за пръв път в Месопотамия около 15 век пр.н.е. като дуалистичен символ на стара религия. Този раздвоен символ се свързва с Зороастрийското учение, според което добрият бог на светлината Ахура Мазда се бие с бога на мрака Ариман.

Аналогии в Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В древногръцката цивилизация през 8 век пр.н.е. върховен бог става Зевс, господар на небето, гръмотевиците и времето. Според гръцките легенди бог Зевс седял на престола си на планината Олимп, държал в лявата си ръка светкавица, а в дясната - скиптър с изправен върху него орел.

Първи царски символ[редактиране | редактиране на кода]

В развалини близо до турското село Уъйюк, намиращо се в древната област Кападокия, на границата с друга древна област Асирия е намерено изображение на двуглав орел, отнасящо се към епохата на мидийския цар Киаксар (635-596 г. пр.н.е). Едноглавия орел у персите служи като знак за върховна власт, откъдето може да се предположи, че находката от Уъйюк символизира обединението на Мидийското царство с Асирийското през 598 г. пр.н.е.

Римският и византийският орел[редактиране | редактиране на кода]

През 2 век пр.н.е. римляните вземат в пантеона си бог Зевс под името Юпитер и едноглав орел става символ на римската държава и военните легиони. Още преди времето на император Константин Велики, във Византия също се е използвал едноглав орел като символ на старата римска държавна власт. Според някои източници символиката на двуглавия орел е пряко свързана с Юстиниан I (527-565), който обединява под един скиптър Източната и Западна Римска империя.

Християнски символ[редактиране | редактиране на кода]

В християнската традиция орелът е знак на свети Йоан Богослов и символизира духовните висини, до които се е изкачил този създател на Евангелията и на Апокалипсиса.

През 10 век във Византия отново се появява древният двуглав орел, но сега вече като символ на христовите думи: „Кесаревото - кесарю, божието - богу“, т.е. символизира баланса между божественото и земното. Този византийски двуглав орел с полуразперени крила в хералдиката е познат като двуглав орел в полет. След падането на Византия двуглавия орел се появява като символ на държави, считащи себе си за приемници на "Източния Рим" - Свещената Римска империя, Руската империя, а също и на фамилии, произхождащи от Византия или имащи тесни династични връзки с тях.

Двуглавият орел се отнася към групата на фантастическите гербови фигури и изобраява орел, имащ две глави, обърнати на дясна и лява хералдическа страна.

В западноевропейската хералдика тази фигура се появява за пръв път през XIII век, на монетите на Людвиг Баварски 1330 г. и гербовете на бургграфофе на Вюрцбург и Савойскте графове. Като държавна емблема на Свещената Римска империя двуглавият орел е приет още през XV век. Той е черен на златен щит, със златни клюнове и нокти; главите на орела са окръжени с ореоли. Едва в по-ново време орела е увенчан с корони, а в ноктите поставят скиптър и държавен меч — в десните и държава — в лявата.

Двуглавият орел се среща още:

Двуглавият орел в българската държавна традиция[редактиране | редактиране на кода]

Двуглавият орел се среща и върху фрагмент от саркофага на Иван Александър, докато лъвът като български държавен символ е отбелязан за първи път от марокански пътешественик по времето на Иван Шишман.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Най-интересното в случая с българският държавен символ е отритият от Иван Войников и Петър Яначков в интернет най-стар български герб, датиращ от 1295 г. и изобразяващ изправен на задните си крака обърнат на ляво лъв. Според гербовника на лорд Маршал, този герб принадлежал на Краля на България. Интересното в случая е титулатурата "крал". За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54-55. Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4, 2005.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]