Църква на Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гръцка православна църква)
Направо към: навигация, търсене
Църква на Гърция
Εκκλησία της Ελλάδος
ChurchInGreece.png
Териториална организация на Църквата на Гърция
Информация
Произлязла от Цариградска патриаршия
Статут автокефална
Предстоятел Йероним
Ранг архиепископ
Обред византийски
Календар грегориански
Богослужебен език катаревуса гръцки
Седалище Атина, Гърция
Диоцез Гърция
Численост
Паство около 10 000 000
Сайт www.ecclesia.gr
Църква на Гърция в Общомедия

Църквата на Гърция (на гръцки: Εκκλησία της Ελλάδος, катаревуса: Ἐκκλησία τῆς Ἑλλάδος) е православна автокефална поместна църква, начело с архиепископ. Митрополитски храм - Атинска катедрала.

История и диоцез[редактиране | редактиране на кода]

В диоцеза на Църквата на Гърция първоначално се включват епархиите в границите на Гърция от 1833 г. до линията Арта-Волос. Още със създаването ѝ като национална такава на кралство Гърция, възникват търкания между Светия синод и Вселенска патриаршия с обвинения от страна на Фенер във филетизъм под претекст католическата конфесия на крал Отон I Гръцки. От гръцка страна главен защитник на автокефалията се явява Теоклит Фармакидис.

Предвид гръцкото самосъзнание царящо във Фенер, взаимоотношенията между църквата на Гърция и Вселенската патриаршия са изгладени с томос от 29 юни 1850 година, обаче постфактум се появяват нови дразги, след като на няколко пъти се разширяват границите на Гърция на север с присъединяването на Йонийските острови (1864) и Арта с почти цяла Тесалия (по силата на цариградския договор от лятото на 1881 г.). Със свои синодални актове от 1866 г. и 1882 г. църквата на Гърция обсебва и включва тези нови територии, изтръгвайки ги от диоцеза на Цариградската патриаршия. Отново се появяват търкания между Фенер и Атина, но не такива като с българската схизма. След Балканските и ПСВ е присъединена към кралство Гърция цяла Северна Гърция с Атон, отново вселенски диоцез. Едва със синодален акт от 4 септември 1928 г., потвърден с гръцки закон, се разделят взаимно диоцезите между Фенер и Атина на територията на днешна Гърция. Това е и конституционно положение. [1][2]

Отделно от това на територията на Гърция съществува и полуавтономна Църква на Крит и Додеканезите, които като присъединени към Гърция след ВСВ са в прекия диоцез на Вселенската патриаршия.

По този начин йонийската и тесалийската (без Еласона, но с Арта) територия остава в диоцеза на църквата на Гърция. а останалите така наречени нови области в Северна Гърция (Епир, Македония и Еласона) номинално се водят под върховенството на Вселенската патриаршия, но също се администрират от Църквата на Гърция.

Особен статут[редактиране | редактиране на кода]

По силата на положения от Лозанския договор е скрепена монашеска република Света гора, също номинално в диоцеза на Вселенската патриаршия. Предходно, т.е. от 1833 г. до 29 юни 1850 г. църквата на Гърция е схизматична и обвинявана от Вселенската патриаршия в етнофилетизъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Други източници[редактиране | редактиране на кода]