Костурска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Костурска епархия (Римокатолическа църква).

Костурска епархия
Metropolis of Kastoria.jpg
Митрополията в Костур
Местно име Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
Църква Цариградска патриаршия
(Църква на Гърция)
Страна Гърция
Център Костур
Катедрална църква Успение Богородично
Архиерейски наместничества Костур,
Айтос,
Борботско,
Горенци,
Госно,
Желегоже,
Кореща,
Нестрам,
Ревани,
Тихолища,
Хрупища,
Четирок
Предстоятел Серафим
Сан митрополит
Брой манастири 8
Брой църкви 381
Сайт www.imkastorias.gr

Ко̀стурската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Καστορίας) е епархия на Цариградската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Костур (Кастория). Начело на епархията от 1996 година е митрополит Серафим.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В IX век в Македония има 18 епископии, подчинени на Солунската митрополия - Диоклетианополска (Διιοκλητιανουπόλεως), Никийска (Νίκης), Ираклийска (Ηρακλείας), Келийска (Κέλλης), Едеска (Εδέσσης), Кастренска (Κάστρων), Пелска (Πέλλης), Евдоксиуполска (Ευδοξιουπόλεως), Аполонийска (Απολλωνίας), Апалска (Απαλού), Партикополска (Παρθικοπόλεως), Каликска (Καλλίκου), Киперска (Κυπέρου), Серска (Σέρρας), Амфиполска (Αμφιπόλεως), Неаполска (Νεαπόλεως), Делевска (Δελέβου) и Китроска (Κίτρου). Смята се, че Кастренската е Костурската.[3]

В 1018 година епархията минава на подчинение на Охридската архиепископия и е нейна прототронна (първопрестолна) епархия от 1020 година.[4] След сръбското завоевание на Костур в XIV век епархията губи титлата „прототронна“, тъй като в хрисовул на Стефан Душан за Есфигмен, прототрон е наречен митрополит Йоан II Скопски, а в 1361 година титлата се носи от Григорий Деволски. След края на сръбското владичество в 1380 година, титлата е върната на Костур, тъй като в 1383-1384 епископ Гавриил е наречен прототрон.[5] Към 80-те години на XVI век Костурската е единствената от 17-те епархии на Охридската архиепископия, която е митрополия - останалите са епископии.[6] Вероятно повишението е станало през XVI век, тъй като в 1481 година Йосиф е наречен епископ, а в 1532 година Акакий е митрополит.[7] Титлата на предстоятеля е πανιερώτατος λογιώτατος καί θεοπροχείριστος μητροπολίτης τῆς ἀγιωτάτης Μητροπόλεως Καστορίας, ὑπέρτιμος τε και πρωτόθρονος τῆς πρώτης Ἰουστινιανής Ἀχριδῶν καί πάσης Βουλγαρίας. Костурският митрополит носи и титлата „екзарх на цяла Дардания“ (Ἔξαρχος πάσης Δαρδανίας).[8]

След закриването на Охридската архиепископия в 1767 година, Костурската, заедно с другите епархии на архиепископията минава на пряко подчинение на Вселенската патриаршия, положение, което се запазва до 1928 година. Митрополитът носи титлата „екзарх на цяла и стара България“ (Ἒξαρχος πάσης καί παλαιᾶς Βουλγαρίας), титлата която напомня за мястото на епархията в йерархията на бившата архиепископия.[8][9] По-късно титлата е заменена от „ипертим и екзарх на цяла Македония“ (ὑπέρτιμος καί ἔξαρχος πάσης Μακεδονίας). Епархията заема 87 или според други сведения 83 място в йерархията на Патриаршията.[10]

След основаването на Българската екзархия, Костур става седалище и на екзархийски архиерейски наместник.[11]

Ктиторският надпис от „Света Богородица Апостолашка“ (1605/1606) с името на митрополит Митрофан
Надгробен камък на митрополит Генадий Кацорис
Църквата „Света Богородица Кубелидики“ в Костур

Предстоятели[редактиране | редактиране на кода]

Костурски митрополити на Охридската архиепископия и Вселенската патриаршия
Име Име Години
Йоан Ιωάννης 1150, запазен е негов печат[5]
Константин Κωνσταντίνος споменат около 1232[12]
Гаврил Γαβριήλ наречен епископ и проторон в ктиторския надпис на „Свети Атанасий Музашки“ от 1383-1384[5]
Йосиф Ιωσήφ 1481, епископ на Костур, Молиск и Анаселица (Καστωρίας καί Μολείσκου καί Ἀνασελίτζας),[5][7] поменик сръбска редакция от Севастяновата сбирка на Московския Румянцевски музей.[13]
Акакий Ακάκιος споменат на 16 юли 1532 и 1542[14]
Методий Μεθόδιος митрополит, споменат декември 1544[14] или 1551 в надпис в „Света Богородица Елеуса“[15]
Йоасаф Ιωάσαφ 1565, участвал в Цариградския събор, който сваля патриарх Йоасаф II Константинополски[14][15]
Максим Μάξιμος споменат 1572[14]
Софроний Σωφρόνιος в 1578/79
Нектарий Νεκτάριος митрополит, споменат в 1593 в надпис в „Свети Николай Митрополитски“[15]
Митрофан Костурски Μητροφάνης в началото на XVII век[16]
Харитон Χαρίτων 1618 и 1631, неясно дали двамата са едно лице[14]
Теофан Θεοφάνης 1624[14]
Йеротей Родостамос Ιερόθεος в средата на XVII век
Методий Μεθόδιος 1645, споменат в надпис в „Свети Апостоли[17]
Киприан Κυπριανός пристигнал в Русия 1651[14]
Дионисий Διονύσιος февруари 1653[14]
Арсений Αρσένιος 1654, споменат в надпис в „Свети Николай Кирицки[17]
Герасим II Паладас Γεράσιμος 1677 - 1686[18][14]
Давид Митилинеу Δαβίδ του Μυτιληναίου 1660 -1694[17]
Дионисий Мандукас Διονύσιος 1694 - 1719, споменат в епитаф от 1707 в „Свети Николай Каривски[8]
Хрисант Χρύσανθος споменат в надпис от 1727 в „Свети Йоан Предтеча Позерски[8]
Евтимий Костурски Ευθύμιος в 1767
Генадий Кацорис Γεννάδιος  ? - 1793
Антим Костурски Άνθιμος  ? - 1799
Неофит Костурски Νεόφυτος 1799 - 1835
Атанасий Митилинеос Αθανάσιος 1836 - 1841
Никифор I Костурски Νικηφόρος 1841 - 1874
Иларион Костурски Iλαρίων 1874 - 1880
Константий Исаакидис Κωνστάντιος 1880 - 1882
Кирил Димитриадис Κύριλλος 1882 - 1888
Григорий Дракопулос Γρηγόριος 1888 - 1889
Филарет Вафидис Φιλάρετος 1889 - 1899
Атанасий Капуралис Αθανάσιος 1899 - 1900
Герман Каравангелис Γερμανός 1900 - 1908
Йоаким Ваксеванидис Ιωακείμ 1908 - 1911
Йоаким Лептидис Ιωακείμ 1911 - 1931
Никифор Папасидерис Νικηφόρος 1936 - 1958
Доротей Янаропулос Δωρόθεος 1958 - 1973
Григорий Майстрос Γρηγόριος 1974 - 1985
Григорий Папуцопулос Γρηγόριος 1985 - 1996
Серафим Папакостас Σεραφείμ 1996 -
Архиерейски наместници на Костурската екзархийска епархия
Име Години
йеромонах Сава Цеков 1890 - 1895
свещеник Търпо Поповски 1895 - 1896
архимандрит Козма Пречистански 1896 - 21 декември 1897
свещеник Николай Шкутов 21 декември 1897 - 1902
свещеник Григорий Попдимитров 1902 - 1905
архимандрит Методий Димов 1905 - 1907
архимандрит Иларион Николов 1907 - 30 ноември 1910
архимандрит Панарет Наумов 30 ноември 1909 – юни 1913

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Манастир Селище
Айтоски манастир „Свети Архангели“ Айтос
Борботски манастир „Свети Георги“ Борботско мъжки
Клисурски манастир „Рождество Богородично“ Клисура женски
Забърденски манастир „Свети Георги“ Забърден женски
Загоричански манастир „Света Петка“ Загоричани мъжки
Олищки манастир „Свети Врач“ Олища мъжки
Света Богородица Мавриотица Костур мъжки
Света Богородица Фанеромени Костур женски
Сливенски манастир „Свети Николай“ Сливени
Статишки манастир „Свети Пророк Илия“ Статица
Чуриловски манастир „Свети Николай“ Чурилово женски

Архиерейски наместничества и енорийски храмове[редактиране | редактиране на кода]

Свети Никанор“ в Нов чифлик (Хлои)
Архиерейски наместничества и енорийски храмове
Архиерейско наместничество Селище Селище Църква Църква
1. Костур Костур Καστοριά Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Св. св. Константин и Елена „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Вси Светии „Άγιοι Πάντες“
Свети Никанор „Άγιος Νικάνωρ“
Апоскеп Απόσκεπος „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Шестеово Σιδηροχώρι „Свети Атанасий“ „Άγιος Αθανάσιος“
Сетома Απόσκεπος „Свети Наум“ „Ὅσιος Ναούμ“[19]
2. Айтос Айтос Αετός Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Горицко Αγραπιδια „Свети Харалампи“ „Άγιος Χαράλαμπος“
Долно Неволяни Βαλτόνερα „Свети Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Зелениче Σκλήθρο Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Лехово Λέχοβο Свети Димитър „Άγιος Δημήτριος“
Любетино Πεδινό „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Мокрени Βαρυκό „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Невеска Νυμφαίο Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“
Свети Тодор Λιμνοχώρι „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Сребрено Ασπρόγεια Преображение Господне „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[20]
3. Борботско Борботско Επταχώρι „Света Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Висанско Πευκόφυτο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Жужел Ζούζουλη „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Слатина Χρυσή „Преображение Господне“ „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[21]
4. Горенци Горенци Κορησός Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Бобища Βέργα „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Бъмбоки Σταυροπόταμος „Света Троица“ „Αγία Τριάδα“
Горно Куманичево Άνω Λιθιά Свети Димитър „Άγιος Δημήτριος“
Долно Куманичево Κάτω Λιθιά „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Загоричани Βασιλειάδα Въведение Богородично „Εισόδια της Θεοτόκου“
Клисура Κλεισούρα Свети Димитър „Άγιος Δημήτριος“
Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“
Личища Πολυκάρπη „Света Варвара“ „Αγία Βαρβάρα“
Лошница Γέρμας Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Маврово Μαυροχώρι Света Варвара „Αγία Βαρβάρα“
Олища Μελισσότοπος Свети Атанасий „Άγιος Αθανάσιος“
Чурилово Άγιος Νικόλαος „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“[22]
5. Госно Госно Λαχανόκηποι „Свети Атанасий“ „Άγιος Αθανάσιος“
Вичища Νίκη „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Долени Ζευγοστάσιο Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Езерец Πετροπουλάκι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Жужелци Σπήλαια Света Неделя „Αγία Κυριακή“
Забърден Μελάνθιο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Лудово Κρύα Νερά „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Лъка Λάγγα „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Мангила Άνω Περιβόλι „Свети Атанасий“ „Άγιος Αθανάσιος“
Марчища Κάτω Περιβόλι „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Осничани Καστανόφυτο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Скумско Βράχος „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Старичани Καστανόφυτο „Свето Благовещение“ „Ευαγγελισμός της Θεοτόκου“[23]
6. Желегоже Желегоже Πεντάβρυσο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Брещени Αυγή Свети Димитър „Άγιος Δημήτριος“
Галища Ομορφοκκλησιά Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Желин Χιλιόδενδρο „Рождество Богородично“ „Γέννηση της Θεοτόκου“
Изглибе Ποριά Света Параскева „Αγία Παρασκευή“
Псора Υψηλό „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Цакони Τσάκωνη „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“[24]
7. Кореща Габреш Γάβρος „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Брезница Βατοχώρι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Дреновени Κρανιώνας „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Желево Ανταρτικό „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Жервени Άγιος Αντώνιος „Свети Антоний“ „Άγιος Αντώνιος“
Кономлади Μακροχώρι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Ощима Τρίγωνο „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Поздивища Χαλάρα „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Руля Κώττας „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Смърдеш Κρυσταλλοπηγή „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Статица Μελάς Свети Евстатий „Άγιος Ευστάθιος“
Турие Κορυφή „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Търново Πράσινο „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Чърновища Μαυρόκαμπος „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“[25]
8. Нестрам Горно Нестрам Άνω Νεστόριο Свети Архангели „Ταξιάρχαι“
Долно Нестрам Κάτω Νεστόριο Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Грамоща Γράμμος „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Гръче Πτελέα Свети Димитър „Άγιος Δημήτριος“
Дреничево Κρανοχώρι „Свети Безсребреници“ „Άγιοι Ανάργυροι“
Котелци Κοτύλη „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Омотско Λειβαδοτόπι Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“
Пилкати Μονόπυλο Света Матрона „Αγία Ματρώνα“
Радигоже Αγία Άννα „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Слимница Τρίλοφος Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Стенско Στενά „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Тухол Πεύκος „Света Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Яновени Γιαννοχώρι Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“[26]
9. Ревани Ревани Διποταμιά „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Горно Папратско Άνω Πτεριά „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Гърлени Χιονάτο „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Долно Папратско Κάτω Πτεριά „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Зеленград Μεσόβραχο „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Калевища Καλή Βρύση „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Тръстика Ακόντιο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Шак Κομνηνάδες „Рождество Богородично“ „Γέννηση της Θεοτόκου“[27]
10. Тихолища Тихолища Τοιχίο „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Бабчор Ποιμενικό Свети Георги „Άγιος Γεώργιος“
Българска Блаца Οξυά Св. св. Константин и Елена „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Вишени Βυσσινιά Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“
Кондороби Μεταμόρφωση Преображение Господне „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“
Прекопана Περικοπή Успение Богородично „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Фотинища Φωτεινή „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Черешница Πολυκέρασος Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“[28]
11. Хрупища Хрупища Άργος Ορεστικό Свети Нектарий „Άγιος Νεκτάριος“
Света Петка „Αγία Παρασκευή“
Бела църква Ασπροκκλησιά „Свети Атанасий“ „Άγιος Αθανάσιος“
Витан Βοτάνι „Свети Йоан Предтеча“ „Τίμιος Πρόδρομος“
Дупяк Δισπηλιό Свети Николай „Άγιος Νικόλαος“
Здралци Αμπελόκηποι „Успение Богородично“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Костараджа Κωσταράζι „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Марковени Αμπελοχώρι „Свети Спиридон“ „Άγιος Σπυρίδων“
Песяк Αμμουδάρα „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Семаси Κρεμαστό „Свети Атанасий“ „Άγιος Αθανάσιος“
Слимнища Μηλίτσα „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Шкрапари Ασπρονέρι „Пророк Илия“ „Προφήτης Hλίας“[29]
12. Четирок Четирок Μεσοποταμιά „Свети Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Добролища Καλοχώρι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Дъмбени Δενδροχώρι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Жупанища Λεύκη „Света Троица“ „Αγία Τριάδα“
Косинец Ιεροπηγή „Света Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Маняк Μανιάκοι „Света Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Света Неделя Αγία Κυριακή „Света Неделя“ „Αγία Κυριακή“
Сливени Κορομηλιά „Въздвижение на Светия кръст“ „Ύψωση του Τιμίου Σταυρού“
Тиквени Κολοκυνθού „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“[30]

Традиционни енории в Костур[редактиране | редактиране на кода]

От началото на XVII век Костур има следните традиционни енории:[31]

Енория Енория Църкви Църкви Години
1. Митрополитска или Еклесиархова Μητροπόλεως ή Εκκλησιάρχου Успение Богородично Μητρόπολη 1851 г., триипостасна
Свети Архангели Митрополитски Ταξιάρχης Μητροπόλεως X век (I фаза), 1359/1360 г. (II фаза), първа половина на XV век (III фаза)
Свети Николай Каснидзки Άγιος Νικόλαος Κασνίτζης втора половина на XII век
Свети Атанасий Музашки Άγιος Αθανάσιος Μουζάκη 1383/1384 г.
Свети Йоан Предтеча Митрополитски Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος втора половина на XIV век
Свети Трима Άγιοι Τρεις 1400/1401 г.
Свети Николай Каравидски Άγιος Νικόλαος Καραβιδά 1539 г. (I фаза), 1656/1657 г. (II фаза)
Света Богородица Митрополитска Παναγία Μητροπόλεως XVI век
2. Драготска Δραγωτά Света Параскева Драготска Αγία Παρασκευή 1899 г.
Свети Николай Петритски Άγιος Νικόλαος Πετρίτης втора половина на XIV век
Свети Николай Драготски Άγιος Νικόλαος Δραγωτά втора половина на XIV век
3. Каридска Καρύδη Свети Андрей Каридски Άγιος Ανδρέας Καρύδη XIX век
Свети Николай Каридски Άγιος Νικόλαος Καρύδη 1712 г.
Свети Безсребреници Каридски Άγιοι Ανάργυροι Καρύδη 1864 г.
4. „Свети Тома“ или Музевишка Αγίου Θωµά ή Μουζεβίκη Свети Тома Άγιος Θωµάς 1876 г.
Свети Николай Теологиин Άγιος Νικόλαος αρχόντισσας Θεολογίας втора половина на XV век (I фаза), 1663 г. (II фаза)
Свети Георги Музевишки Άγιος Γεώργιος XVI век (I фаза), XVII век (II фаза)
Света Богородица Музевишка“ или „Свети Мина“ Παναγία Μουζεβίκη ή Άγιος Μηνάς 1654 г.
5. Сервиотска Σερβιώτη Свети Апостоли Сервиотски ∆ώδεκα Απόστολοι Σερβιώτη 1857 г.
Света Богородица Расиотиса Παναγία Ρασιώτισσα ή Βλεχέρνα първа половина на XV век (I фаза), XVI век (II фаза)
Свети Йоан Богослов Άγιος Ιωάννης Θεολόγος XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза)
Света Неделя Галиотрипска Αγία Κυριακή στις Γκαλιότρυπες XIX век
6. Елеуска Ελεούσας Света Богородица Елеуса Παναγία Ελεούσα 1551 г. (I фаза), XX век (II фаза)
Свети Стефан Άγιος Στέφανος IX век
Свети Алипий и Свети Стилиян Άγιος Αλύπιος και Στυλιανός Ελεούσας XIII или XIV век
Свети Димитър Елеуски Άγιος ∆ηµήτριος Ελεούσας втора половина на XIII век, 1608/1609 г.
Свети Андрей Русулски Άγιος Ανδρέας Ρουσούλη първа половина на XV век
Свети Спиридон Άγιος Σπυρίδων втора половина на XV век (I фаза), XX век (II фаза)
Свети Георги Политийски Άγιος Γεώργιος Πολιτείας средновековие (I фаза), XVIII век (II фаза)
Свети Николай Томанов Άγιος Νικόλαος άρχοντα Θωµάνου 1638/1639 г.
Свети Апостоли Елеуски Άγιοι Απόστολοι Πέτρος και Παύλος 1547 г.
Свети Георги Елеуски Άγιος Γεώργιος ΧΙΧ век, енорийска от 1905 г.
Света Варвара Αγία Βαρβάρα 1939 г.
7. Безсребреническа Αγίων Αναργύρων Свети Безсребреници Гимназиални Άγιοι Ανάργυροι Γυµνασίου XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза)
Свети Николай Евпраксиин Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας 1458/1486 г. (I фаза), XVII век (II фаза)
Свети Николай и Свети Харалампий Άγιος Νικόλαος και Άγιος Χαράλαµπος XVII век
Света Богородица Безсребреническа Παναγία втора половина на XV век, 1634/1635 г.
Свети Атанасий Безсребренически Άγιος Αθανάσιος 1844 г.
8. Икономска Οικονόµου Света Параскева Икономска Αγία Παρασκευή 1884 г.
Света Богородица Кубелидики Παναγία Κουµπελίδικη IX век (I фаза), 1495 г. (II фаза), XVII век (III фаза)
Свети Архангели Гимназиални Ταξιάρχης Γυµνασίου XI век (I фаза), XVII век (II фаза)
Свети Димитър Икономски Άγιος ∆ηµήτριος Καραβιδά средновековие (I фаза), втора половина на XV век (II фаза)
Свети Алипий Икономски Άγιος Αλύπιος средновековие (I фаза), първа половина на XV век (II фаза)
Свети Николай Магалски Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού 1504/1505 г.
Света Богородица Апостолашка Παναγία Οικονόµου 1606 г.
9. Евраидска Εβραΐδος Света Богородица Евраидска Παναγία Ζωοδόχου Πηγής 1840 г.
10. „Свети Лука“ Αγίου Λουκά Свети Лука Άγιος Λουκάς 1840 г.
Свети Николай Дзодзов Άγιος Νικόλαος Τζώτζα втора половина на XIV век
Света Богородица Фанеромени Παναγία Φανερωµένη втора половина на XIV век
Свети Архангели Позерски Ταξιάρχης 1622 г. (I фаза), 1895 г. (II фаза)
Свети Йоан Предтеча Позерски Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος 1701 и 1727 г.
11. „Свети Пантелеймон“ или Варлаамска Αγίου Παντελεήµονα ή Βαρλαάµ Свети Пантелеймон Άγιος Παντελεήµων 1857 г.
Свети Безсребреници Άγιοι Ανάργυροι XI век
Свети Николай Кирицки Άγιος Νικόλαος Κυρίτζη втора половина на XIV век (I фаза), XVII век (II фаза)
Свети Георги на хълма Άγιος Γεώργιος Βουνού втора половина на XIV век (I фаза), 1651 г. (II фаза)
Въведение Богородично Παναγία Τσατσιαπά 1613/1614 г.
Свети Димитър Варлаамски Άγιος ∆ηµήτριος 1882 г.
Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат Άγιος Θεόδωρος 1882 г.
Преображение Господне Μεταμορφώσεως του Σωτήρος, Άη Σωτήρας 1916 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  2. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  3. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 25. Посетен на 2014-09-18.
  4. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 27. Посетен на 2014-09-18.
  5. а б в г Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 34. Посетен на 2014-09-18.
  6. Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София — Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 175.
  7. а б Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 35. Посетен на 2014-09-18.
  8. а б в г Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 42. Посетен на 2014-09-18.
  9. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 33. Посетен на 2014-09-18.
  10. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 43. Посетен на 2014-09-18.
  11. Castoria. // Catholic Encyclopedia. Посетен на 2014-09-22.
  12. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218-219.
  13. Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София — Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 228 - 229.
  14. а б в г д е ж з и Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София — Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 229.
  15. а б в Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 36. Посетен на 2014-09-18.
  16. Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα)
  17. а б в Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 39. Посетен на 2014-09-18.
  18. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. с. 38. Посетен на 2014-09-18.
  19. Αρχιερατική Περιφέρεια Καστοριάς. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  20. Αρχιερατική Περιφέρεια Αετού. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  21. Αρχιερατική Περιφέρεια Επταχωρίου. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  22. Αρχιερατική Περιφέρεια Κορησσού. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  23. Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  24. Αρχιερατική Περιφέρεια Πενταβρύσου. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  25. Αρχιερατική Περιφέρεια Κορεστείων. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  26. Αρχιερατική Περιφέρεια Νεστορίου. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  27. Αρχιερατική Περιφέρεια Διποταμίας. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  28. Αρχιερατική Περιφέρεια Τοιχιού. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  29. Αρχιερατική Περιφέρεια Άργους Ορεστικού. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  30. Αρχιερατική Περιφέρεια Μεσοποταμίας. // Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетен на 2017-06-23.
  31. Συλλογικό. Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9. «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος», 2013. ISBN 978-960-8094-82-6. с. 491-494. Посетен на 2017-03-24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония