Габреш (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Габреш (Община Куманово).

Габреш
Γάβρος / Νέος Οικισμός
— село —
Панорама към Стари Габреш
Панорама към Стари Габреш
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 820 m
Население (2001) 7/420[1] души
Пощенски код 520 55
Телефонен код 24670-84

Га̀бреш (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на двата бряга на Рулската река. Селото се състои от две отделни селища - Стари Габреш на десния бряг на реката и Нови Габреш на левия. Стари Габреш е на практика изоставено, макар и според преброяване 2001 да има 7 жители, а Нови Габреш има 420 жители. На гръцки Нови Габреш е наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Корестия (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола“, а двата параклиса - „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“.

В планината Саракина над Габреш е раположена църквичката „Свети Тома“, която от XVII - XVIII век.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Новата църква „Свети Никола Нови
Църква „Свети Никола Стари“
Фрески на Свети Атанасий и Свети Ахил в „Свети Никола Стари“

В края на 19 век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[4]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[6]

В началото на 20 век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[7][8] Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[12]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 3/4 ч. на югозапад от с. Брезница по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 7. В селото има едно политическо убийство.[14] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни.

През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[15] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания за Стари Габреш
Църквата в Нови Габреш

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Далипов
Родени в Габреш
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съответно Габреш и Нови Габреш.
  2. Πανδέκτης. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γάβρεσι - Γάβρος
  3. Ο ναΐσκος του Αγίου Θωμά (17ος αιών ;) στη Σαρακίνα Κορησού. // Φως της Καστοριάς, 2012-06-05. Посетен на 2015-07-24.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 265.
  7. Γάβρεσι
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  9. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, pp. 180-181.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  13. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros.
  17. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 142.
  18. а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 76.
  19. Илинден 1903 - 1953,Централният комитет на МПО, Индианополис, стр. 18 - 19, 1953
  20. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.415.
  21. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
     Портал „Македония“         Портал „Македония