Направо към съдържанието

Габреш (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Габреш (община Куманово).
Габреш
Γάβρος
— село —
Панорама към Стари Габреш
Панорама към Стари Габреш
Гърция
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Западна Македония
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Костурско
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина820 m
Население0 души (2011 г.)
ДемонимГабрешѐни
Габреш в Общомедия

Га̀бреш[1] (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 година Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на десния бряг на Рулската река. Селото е на практика изоставено. От другата страна на реката е създадено ново селище, наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Кореща (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола Нови“ (1870), а двата параклиса са „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“). До „Свети Никола“ е църквата „Свети Никола Стари“ („Свети Модест“) от XVI век.[3] Между Габреш и Брезница е Габрешкото кале.[4][5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Новата църква „Свети Никола Нови“
Църквата „Свети Никола Стари“
Стенописи на Свети Атанасий и Свети Ахил в „Свети Никола Стари“

В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 54 семейства.[6] В края на XIX век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[7]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Габреш е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[10]

В началото на XX век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[11] Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото.[12] През 1904 година гръцкото училище в Габреш е единственото, което получава висока оценка от гръцкия офицер Павлос Мелас.[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[14]

Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[15]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Габреш (Γκαμπρές), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 318 „православни гърци, намиращи се под българския тероризъм от 1906 година“.[16]

Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[17]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1 3/4 ч. на югозапад от с. Брезница по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.[18] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Габрешъ е обозначено като българско селище.[19]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габреш има 100 къщи славяни християни.[20]

В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 7. В селото има едно политическо убийство.[15] Между двете световни войни има голяма емиграция отвъд океана.[21]

През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[22] През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Габреш (Гаврос) е отбелязано като село с общо 355 жители, от които 340 славяноезични, с българско самосъзнание.[23]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[15] Част от жителите на Габреш бягат в Югославия, а в селото се укриват хора от околните села.[21]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[21]

Жителите се занимават със земеделие, като произвеждат жито, боб, овощия и частично със скотовъдство.[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Габреш на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Осово[24]ΌσοβοСкиеро РемаΣκιερὸ Ρέμα[25]река в Дъмбенската планина З от Габреш[24]
Бочила[24]ΠότσιλαАпалоΑπαλό[25]връх в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш[24]
Карпи[24]ΚορπὲςКорфесΚορφές[25]връх в Дъмбенската планина (1228 m), СЗ от Габреш[24]
Манкова[24]ΜάνκοβαАдиаватоΑδιάβατο[25]местност в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш
Черна гора[24]ΤσερναζόραДримосΔρυμός [25]местност във Вич, С от Габреш[24]
Рескенче[24]ΡεσκέντσεДафномилисΔαφνομήλης[25]местност във Вич, С от Габреш[24]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 648[21] 509[21] 405[21] 384[21] 447[21] 107[21] 75[21] 91[21] 10[21] 7 0 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Габрешени
Семейството на Пандо Скендеров от Габреш, 1911 г.
Реклама на бакалницата и месарница на Иван Търпов Тумбовски и Кърсте Е. Евангелов и двамата от Габреш, емигранти в Гранит Сити, Илинойс

Габреш дава доста дейци на българската революционна организация в Македония в края на XIX - началото на XX век, като най-известните са Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО от влашки произход,[26][27] Лабро Филев (Фильовичин, 1874 – 1945), революционер и емигрански деец[28] и Ангел Бесвински, подвойвода.[29] Сред емигрантските дейци в Канада с българско съзнание е деецът на МПО Лабро Тенекев (1895 – 1937),[30] а с македонско Стив Ставро (1927 – 2006), канадски бизнесмен.[31] и Васко Панчаровски (1922 – 2009), канадски общественик. Видни емигранти в Югославия от Габреш са Апостол Керамитчиев (1913 – 1997), археолог,[32] Кръсте Битовски (1926 – 2009), историк, Михайло (Мельо) Керамитчиев (1915 – 1981),[32] гръцки и югославски комунистически деец и Наум Пейов (1919 – 2003), гръцки и югославски комунистически деец.[33] Габреш е родно място на гъркоманския андартски капитан Димитър Далипо (Димитрис Далипис, ? – 1906)[34][35] и на сина му политик Анастасиос Далипис (1896 – 1949).[36] По произход от Габреш са канадският бизнесмен Джон Битов Старши (1928 – 2015)[37][38] и гръцкият политик Зисис Папалазару (1905 – 1997).[39]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  2. ↑ Πανδέκτης.  Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  4. ↑ [www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html  Βυζαντινό κάστρο] // Οδός, 10 май 2011. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) // OlaDeka. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  8. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 360.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  13. ↑ Трайкова, Весела. Към възприемане на андартската идея: първи стъпки на гръцкото правителство и Македонския комитет (декември 1903 -май 1904г.), Исторически преглед, година LVIII, 2002, кн. 3-4, с. 149-150. Мелас изпитва учениците. Той пише, че учителят получава 15 лири месечно от костурския митрополит и е учил в Атина.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. 1 2 3 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 101. (на гръцки)
  17. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  18. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  19. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  21. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ Αλβανός, Ραϊμόνδος. Κοινωνικές συγκρούσεις και πολιτικές συμπεριφορές στην περιοχή της Καστοριάς (1922–1949). Διδακτορική διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2005. σ. 515. (на гръцки)
  24. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  25. 1 2 3 4 5 6 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  26. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  27. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 62.
  28. ↑ Гърдев, Костадин. Българската емиграция в Канада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994. ISBN 9544303383. с. 77.
  29. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 142.
  30. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 414.
  31. ↑ globesports.com: Those who left us in 2006, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930022418/http://www.theglobeandmail.com/servlet/story/RTGAM.20061231.wspt-obit-list1231/GSStory/GlobeSports/?pageRequested=all, посетен на 30 септември 2007
  32. 1 2 Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 687. (на македонска литературна норма)
  33. ↑ Литовски, Александър, Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2009, Организација на македонците-потомци од Егејскиот дял на Македонија - Битола, стр. 27. // Архивиран от оригинала на 8 декември 2013. Посетен на 28 юни 2012.
  34. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 127.
  35. ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 113. (на гръцки)
  36. ↑ Βουλή των Ελλήνων – Διεύθυνσις Διοικητικού – Τμήμα Μητρώου Βουλευτών, Μητρώον Γερουσιαστών και Βουλευτών. Εν Αθήναις, Εθνικού Τυπογραφείου, 1977. Посетен на 22 ноември 2014.
  37. ↑ Bitove, John. Recognition for Macedonia // National Post. 28 септември 2007. Посетен на 18 август 2011.
  38. ↑ Robertson, Grant. Meet John Bitove // The Globe and Mail. 28 март 2008. Посетен на 18 август 2011.
  39. ↑ Η Διαθήκη του Ζήση Παπαλαζάρου // Καστοριανή Εστία, 4 декември 2013. Посетен на 21 март 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Габреш_(дем_Костур)&oldid=12810101“.