Шестеово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шестеово
Σιδηροχώρι
— село —
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Църквата „Свети Николай“ в Шестеово.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1040 m
Население (2001) 125 души
Шестеово в Общомедия

Шестеово или Шестево, понякога Шестово (на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον, Сидирохорион, до 1928 Σίστεβο, Систево[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 125 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шестеово от пътя за Жервени

Селото отстои на 10 километра северно от демовия център Костур и на 5 километра северно от Костурското езеро, в областта Пополе в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на изток е село Тихолища (Тихио), на 10 на север – Жервени (Агиос Андониос), а на 4 на юг – Сетома (Кефалари).

История[редактиране | редактиране на кода]

B 1979 г., докато копае нивата си при селото Никола Нотис открива каменен саркофаг с погребан знатен мъж. Главата е положена върху издълбан камък, на гърдите стоят четири сребърни накита, на кръста – останки от кожен колан със сребърни токи, при краката – части от червени ботуши. Камъкът е изследван в Германия, като е датиран към IX-XI в. По-късно на мястото разкопки прави и Николаос Муцопулос.[2] Предполага се, че останките са на Давид, братът на цар Самуил.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Кръчмата „Шистево“ в центъра

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Битолско.[3] В XV век в Шестайова са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на XV век Шештаово е споменато с 22 глави на семейства и 1 неженен: Крузо, Яно, Стано, Коста, Никола, Димос, Герг, Никола, Яно, Герг, Никола, Янос, Димо, Васил, Мано, Яно, Стефан, Йован, Гюрко, Михо, Яно, Димо и Васил. Общият приход за империята от селото е 1574 акчета.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Систова (Sistova) живеят 600 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Тестеово (Testéovo) е посочено като село в Костурска каза с 80 домакинства и 140 жители мюсюлмани и 400 жители българи.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шестеово има 890 жители българи християни.[8]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Шестеово от 180 къщи са изгорени 27 и са убити Янаки Илиев (110 г.), Илия Новачков (70), Настовица Вълковска (80), Николица Гавалова (70), Наковица Сърбинова (25), Султа Атанасова (30).[9] Според друг източник са изгорени 30 къщи и 22 плевни. От Шестеово 57 души участват във въстанието, от които само Янаки Спасков пада убит[10].

В началото на XX век жителите на Шестеово са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шестово има 544 българи екзархисти и 496 българи патриаршисти гъркомани и функционират две български училища.[11] По-късно цялото село приема върховенството на Българската екзархия.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 500 жители българи и 350 гърци.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Шестеово преди Балканската война има 120 български къщи.[13]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]

По време на Балканската война 6 души от Шестеово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

Родната къща на Любка Рондова в Шестеово.

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

2 1/2 ч. на северозапад от с. Вишени, на едно хълмисто място, е разположено с. Шестеово с 252 къщи. Селяните са чисти българи и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква, български свещеник, училище, български учители и учителки. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I. От това село е революционерът Петър войвода и четникът Насо.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцки войници нападат Д. Вангелова, но тя е спасена от притекли се на помощ жени от селото[17].

През 1927 година селото е прекръстено на Сидирохорион, в превод желязно село. Между 1914 и 1919 година 14 души от Шестеово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12. В селото има 12 политически убийства.[18] Според Симовски между войните предимно към България се изселват 55 семейства с 239 души.[19] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Димитър Гавалов, Пенчо Малков, Алексо Дуров, Васил Майов, Тома Лазаров, Петър Пройков, Лазар Пашов, Кузма Лазов, Методи Малков, Димитър Димов.[20] Шестеово пострадва от италианските окупатори.[21] В 1945 в селото има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби – 44 души са убити, 462 души се изселват в социалистическите страни,[22] а 159 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[23]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада, на което се дължи и драстичният спад на населението, регистриран от преброяванията.

Преброявания
Градището в местността Хубавите дъбове, където е загинал Давид, братът на цар Самуил
  • 1913 – 602 души
  • 1920 – 573 души
  • 1928 – 628 души
  • 1940 – 609 души
  • 1951 – 315 души
  • 1961 – 190 души
  • 1971 – 162 души
  • 1981 – 182 души
  • 1991 – 155 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гробищната църква в Шестеово
Входната икона на гробищната църква в Шестеово с изличен български надпис
Родени в Шестеово
Димитър Илиев Буджов от Шестеово, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, дядо на Любка Рондова[24]
  • Flag of Greece.svg Атанас Костадинов (Αθανάσιος Κωνσταντίνου), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред[25]
  • Flag of Greece.svg Атанас Новачев (Αθανάσιος Ναβατσής), гръцки андартски деец, учител, агент от I ред, убит в Тихолища[25] от Никола Рашайков, вследствие на което избухва Даскалтанасовата афера
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Петров (?–1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Попов (1888 – 1907), български революционер, загинал на Ножот
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янев (1883 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, починал на 8 юни 1913 година[26]
  • Flag of North Macedonia.svg Борче Димовски (1942 – 2014), югославски борец
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Георгиев (Георгов, 1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина[27]
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Василка Андонова Киричева (1922 – ?), ятачка на ЕЛАС в 1943 – 1944 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1948 – 1949) в батальон с командир Алеврата, емигрантка в Полша (1949 – 1960), в 1960 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Вангелов, деец на ВМОРО, писар в четата на Атанас Петров
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Шестевенчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Шестев, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Георгиев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Любка Рондова (1936 – 2016), известна българска певица
  • Flag of Bulgaria.svg Младен Кръстев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, в плн до 5 ноември 1913 година[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров (1890 – 1986) – български политик, кмет на Варна
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Шестеов, български революционер, член на Българо-македонския революционен комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Малков (?–1908), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Паско Янев (1917 – 1989), български офицер, генерал-майор
  • Flag of Bulgaria.svg Търпена Попдимитрова (1884 – 1918), българска учителка и революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Лазов (Шестевски, ?–1903), деец на ВМОРО, войвода на шестеовската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание,[34] загинал[35]
Починали в Шестеово

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Οσνίτσανη – Καστανόφυτον
  2. Даринка Илиева, Българи под прикритие в Беломорска Македония, 24 часа 15.05.2012
  3. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 83.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108 – 109.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  9. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  10. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13 – 14
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori.
  13. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  14. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  16. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 26.
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.184
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori.
  19. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  20. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  21. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Sidiroxori.
  24. Биография (или почти). // Любка Рондова: Народна певица. Посетен на 9 ноември 2016.
  25. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  28. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 206 – 207. Посетен на 25 август 2015.
  29. а б Македонски Алманахъ. Индианополисъ, ЦК на МПО, 1940. с. 51.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 775.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 173.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  35. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
     Портал „Македония“         Портал „Македония