Любка Рондова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любка Рондова
българска певица
Lubka-Rondova.jpg
23 юни 2007 г.
Родена
Любка Василева Рондова
Починала

Етнос българи
Образование Карлов университет
Музикална кариера
Стил българска народна музика
Инструменти вокал
Глас мецосопран
Лейбъл Балкантон
Участник в Ансамбъл „Гоце Делчев“
Любка Рондова в Общомедия

Любка Василева Рондова-Караянева е българска народна певица от Македонската фолклорна област.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любка Рондова е родена на 24 август 1936 г. в костурското село Шестево (на гръцки: Сидирохори), Егейска Македония, Гърция. Нейният дядо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. През 1948 г. по време на Гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко езика. През 1960 година семейството ѝ се установява в България, а впоследствие тя работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“ в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски“ (днес район „Оборище“ в столицата).

Любка Рондова умира на 15 март 2016 г. в София след продължително боледуване.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сериозният ѝ път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.

През 1980 г. прави първите си записи в Българското радио, а след това и в „Балкантон“, Българската телевизия, Радио „Благоевград“. Те са тиражирани на множество грамофонни плочи, аудио и видео албуми.

Родната къща на Любка Рондова в Шестеово

Рондова успява да направи достояние богатството на песенното творчество на българите от Македония. Дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други възрожденци. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни, Рондова създава и свои авторски песни по свои стихове или на други поети. Огромният ѝ опит и доброто познаване на народното творчество ѝ дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са забравени.

През 2000 г. е издаден първият ѝ албум на компактдиск „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от цялото ѝ богато музикално почти 40-годишно наследство.

През 2003 г. излиза вторият ѝ компактдиск „Песните са моите деца“, в който са включени 15 изпълнения. От тях девет стари автентични песни са от Костурско, а шест са авторски.

През 2008 г. излиза и нейният трети компактдиск, озаглавен „Дъщеря на Егея", в който са включени нови 19 песни. Музиката на девет от тях е авторска. Аранжиментите са направени от композиторите Димитър Динев и Никола Ваклинов. Осем от песните са от музикалния филм „Всяка песен е сълза“, продуциран от БНТ.

През 2009 г. е включена в творчески проект на Българското национално радио и заедно с едни от най-известните български народни певци, Оркестърът за народна музика на БНР и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Мадарската пещера. Записите са издадени на аудио и видеодиск с български и английски титри. Дисковете със заглавие „Магията на Мадара“ със записи на живо са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българските общности в Украйна, Молдова, Румъния и Северна Македония.

През 2011 г. записва с Илия Луков дуетния им албум „Хоро се вие“.[1][2]

През 2012 г. заедно с Оркестърът и вокална група от ансамбъл „Гоце Делчев“ записва албума „Песни от Балканската война“. В него са включени седем малко известни и незаписвани песни, свързани с Балканските войни. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100-годишнината от Балканските войни.

Канена като жури в български и международни музикални фестивали. Любка Рондова издирва и записва автентични български народни песни.

За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 г. е удостоена с орден „Стара планина“.[3] Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“. През февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди 2015 година, посветени на Гюрга Пинджурова в приз „Цялостен принос към българския фолклор“ със Статуетка и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова.[4]

Работи с ансамбъл „Гоце Делчев“ до смъртта си през 2016 г.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръцки песни – ВНК 3411 (1978)
  • Гръцки песни – ВМК 3778 (1984)

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

  • Любими гръцки песни. Пеят Любка Рондова и Досю Берковски – ВНА 10142
  • Популярни гръцки песни – ВМА 11303 (1984)
  • Любка Рондова – ВНА 12003 (1987)

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

  • Популярни гръцки песни – ВММС 7112 (1984)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

  • Смиляна (2000)
  • Песните са моите деца (2003)
  • Дъщеря на Егея (2008)
  • Хоро се вие (2011) – дуетен албум с Илия Луков

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България