Кузман Стефов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кузман Стефов
български революционер
Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
24 февруари 1902 г. (26 г.)
Кузман Стефов в Общомедия

Кузман (Кузо) Трифонов (Поп)Стефов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кузо Стефов е роден през 1875 година в село Загоричани, Костурско (днес Василиада). Учи първо в родното си село, в Костурското българско третокласно училище,[1] и в Цариград. През 1894 година е в Битолската българска класическа гимназия.[2] В 1898 година завършва с втория випуск класическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия,[3] където се сприятелява с Лазар Поптрайков, Лазар Москов и влиза в редиците на ВМОРО. Учителства в костурската паланка Хрупища (днес Аргос Орестико) като едновременно се занимава и революционната дейност, като агитатор. След ареста на Лазар Поптрайков през 1899 година оглавява Костурския революционен район заедно с Павел Христов и Михаил Николов. Кузо Стефов е осъден след Нурединовата през 1901 година,[4] но съумява да избяга при прекарването му от Костур в Корча и става нелегален.

В началото на 1902 година Гоце Делчев посещава Костурския район и определя за ръководители на района Кузо Стефов (в Пополе), Лазар Поптрайков, Лазар Москов, Пандо Кляшев и Михаил Николов, докато Васил Чекаларов се занимава със закупуване на оръжие от Гърция. Кузо Стефов, заедно с Пандо Кляшев, е определен да действа в Пополе и към Хрупища. Една вечер в Нестрам, докато Кузо Стефов организира местен комитет, предателят Коте Христов от Руля и негови съмишленици правят неуспешен опит да убият войводата.

Вечерта на 24 февруари (11 по стар стил) 1902 година край село Шестеово четата на войводата е забелязана и предадена от турски селяни[5] или от поп Аргир Апостольовски от Жупанища.[6] Още същата вечер придошлият аскер обгражда четата. Кузо Стефов е ранен, а четникът му Малкото Наке убит с първите изстрели на турците.[7] Смъртно ранен Кузо Стефов се връща при своята годеница Василка Иванова и се самоубива. Учителката Василка също се самоубива за да не попадне в плен.[8] Останалата четници съумяват да избягат под ръководството на войводата Атанас Петров.

Главите на Кузо Стефов и Малкото Наке са отрязани и два дни се излагат на конака на Костур, а после са погребани в братската могила в Апоскеп.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кузо Стефов от с. Загоричани, със средно гимназиално образование, народен учител-организатор в Пополе кол и Хрупищко, сериозен и интелигентен мъж – един от най-старите дейци войводи, загина най-рано в буйната си младост и в първото сражение на българска чета с аскер в околията – в с. Шестеово – поради изкуствен шпионаж на п. Аргир Апостольовски от с. Жупанища.[6]

Кузо Стефов е възпян в народна песен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  2. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, 2005, стр. 9.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 115.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 152.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 138
  6. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.
  7. Кляшев, Пандо. Спомени, на македонска литературна норма, www.angelfire.com
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония