Нумо Янакиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нумо Янакиев
български революционер
Роден
Починал
август 1904 г. (22 г.)

Наум (Нумо) Янакиев, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нумо Янакиев е роден на 16 май 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Тома Желински. Получава начално образование. От 1900 година е нелегален четник на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на четите от Българска Блаца и Черешница. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в началото на следната 1904 година[2] и действа в Костенарията. Привикан е от Митре Влаха и Георги Попхристов заради оплаквания срещу него в женкарство, които го изпращат под надзора на Атанас Кършаков и Никола Кузинчев. Съперник е на Никола Добролитски. Убит е през лятото на 1904 година, след като прави опит да избяга, след което Кършаков и Кузинчев са смъмрени за превишаване на правата си.[3] Заместен като войвода от Костандо Живков.[4]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Нумо Желински от с. Желин, с първоначално образование, прославен в Смърдешкото сражение на Борис Сарафов - Чакаларов през 1903 г. (дето като авангард отвори път на четата през многолюден аскер), участвувал в няколко големи сражения през време на въстанието, организатор-войвода в Костенарията след въстанието, смъртен враг на шпиони и кеседжии, симпатичен борец и пламенен патриот, по недоразумение загина на Бабчорската планина от братска ръка - за вечна печал на роба.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
  3. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 197.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.