Никола Кузинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Кузинчев
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
2 януари 1925 г. (52 г.)
Никола Кузинчев (първият вляво на втория ред) сред заловените от гърците четници от четата на Васил Чекаларов

Никола Филипов Петрѐвски (Петров) Кузинчев, известен като Кузинчо, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кузинчев роден в 1873 година в костурското село Дреновени, днес Кранионас, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1897 година. В 1902 година е четник на полковник Анастас Янков. През Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Лазар Поптрайков, на следната 1904 година е в четата на Атанас Кършаков, а от 1907 г. е самостоятелен войвода в Костурско. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е в Сборната партизанска рота на МОО.[1] След разгрома на ротата е пленен и държан в трюма на параход в Солун заедно с Дине Гогов, Васил Иванов и Андон Юруков. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд.[2]

След войните работи в Дирекцията на полицията и продължава активно да участва в дейността на ВМРО. Никола Кузинчев успява да се внедри в организираната от Москва военна организация на БКП и да даде важна информация на Обществената безопасност за готвения за 15 април 1924 г. от Коминтерна и ВО на БКП военен пуч, завършил с кървавия атентат в църквата „Свети Крал“. Благодарение на него, полицията се добира да планове, документи, съветска агентура, канали за внасяне на оръжие от Съветския съюз. Информация за неговата ефективност е изтекла от полицията и стига до комунистите и те решават да го убият.

Убит е от бойна група на БКП в началото на 1925 година.[3]

Брат му Стоян Филипов също е деец на ВМОРО и на Илинденската организация.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 744.
  2. Живитѣ илинденски борци. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
  4. Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония