Никола Кузинчев
| Никола Кузинчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Филипов Петрѐвски (Петров) Кузинчев, известен като Кузинчо, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кузинчев роден в 1873 година в костурското село Дреновени, днес Кранионас, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1897 година. В 1902 година е четник на полковник Анастас Янков. През Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Лазар Поптрайков, на следната 1904 година е в четата на Атанас Кършаков, а от 1907 г. е самостоятелен войвода в Костурско.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е в Сборната партизанска рота на МОО.[1] След разгрома на ротата е пленен и държан в трюма на параход в Солун заедно с Дине Гогов, Васил Иванов и Андон Юруков. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд.[2] През Първата световна война служи във Втори македонски полк. Включен е в състава на Четническата рота, взела участие във военния парад в Ниш на 5 януари 1916 г., на който присъства и германският император Вилхелм II. Редник Кузинчев е сред наградените от кайзера с германски орден „За военни заслуги“ на военна лента.[3]
След войните работи в Дирекцията на полицията и продължава активно да участва в дейността на ВМРО. Никола Кузинчев успява да се внедри в организираната от Москва военна организация на БКП и да даде важна информация на Обществената безопасност за готвения за 15 април 1924 г. от Коминтерна и ВО на БКП военен пуч, завършил с кървавия атентат в църквата „Свети Крал“. Благодарение на него, полицията се добира да планове, документи, съветска агентура, канали за внасяне на оръжие от Съветския съюз. Информация за неговата ефективност е изтекла от полицията и стига до комунистите и те решават да го убият. Убит е от бойна група на БКП в началото на 1925 година.[4][5][6]
Брат му Стоян Филипов също е деец на ВМОРО и на Илинденската организация.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
- ↑ Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 229-230.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 242.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 200. Посетен на 17 февруари 2021 г.
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
