Никола Кузинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Кузинчев
български революционер
Роден
Починал
Никола Кузинчев (първият вляво на втория ред) сред заловените от гърците четници от четата на Васил Чекаларов

Никола Филипов Петрѐвски (Петров) Кузинчев, известен като Кузинчо, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кузинчев роден в 1873 година в костурското село Дреновени, днес Кранионас, Гърция. Влиза във ВМОРО в 1897 година. В 1902 година е четник на полковник Анастас Янков. През Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Лазар Поптрайков, на следната 1904 година е в четата на Атанас Кършаков, а от 1907 г. е самостоятелен войвода в Костурско. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е в Сборната партизанска рота на МОО.[1] След разгрома на ротата е пленен и държан в трюма на параход в Солун заедно с Дине Гогов, Васил Иванов и Андон Юруков. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд.[2]

След войните работи в Дирекцията на полицията и продължава активно да участва в дейността на ВМРО. Никола Кузинчев успява да се внедри в организираната от Москва военна организация на БКП и да даде важна информация на Обществената безопасност за готвения за 15 април 1924 г. от Коминтерна и ВО на БКП военен пуч, завършил с кървавия атентат в църквата „Свети Крал“. Благодарение на него, полицията се добира да планове, документи, съветска агентура, канали за внасяне на оръжие от Съветския съюз. Информация за неговата ефективност е изтекла от полицията и стига до комунистите и те решават да го убият.

Убит е от бойна група на БКП в началото на 1925 година.[3]

Брат му Стоян Филипов също е деец на ВМОРО и на Илинденската организация.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 744.
  2. Живитѣ илинденски борци. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
  4. Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
     Портал „Македония“         Портал „Македония