Андон Юруков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андон Юруков
български революционер
Христо Цветков, Андон Юруков, Пандо Сидов и Васил Иванов

Роден
1874 г.
Починал
1962 г. (88 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Андон Юруков в Общомедия
Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота. Трайко Желевски от Желево (легналият отляво), Тома Желински от Желин (легналият отдясно), Евстатий Шкорнов (Дякон Евстатий) от Нестрам (четвърти седнал), Андон Юруков от Лобаница (първи прав), Пандо Сидов от Жупанища (шести прав).

Андон Търпов (Търпев) Юруков е български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андон Юруков е роден в костурското село Лобаница. Влиза във ВМОРО. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Сборната партизанска рота през Междусъюзническата в 1913 година.[1] След разгрома на ротата е пленен и държан в трюма на параход в Солун заедно с Никола Кузинчев, Васил Иванов и Дине Гогов. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд.[2]

Жени се за Митра Киселинчева, дъщеря на Лазар Киселинчев, с която имат пет деца - Велика, Кръстана, Мария, Георги и Ралица.[3][4]

Участва като делегат от Костурското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
  2. Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
  3. „Журналисти и дизайнери са потомците (на Лазар Киселинчев)“, вестник Стандарт, Неделя, 3 август 2003, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306023615/http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm, посетен на 18 февруари 2011 
  4. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.
  5. НБКМ-БИА C VIII 38