Христофор Тзавелла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христофор Тзавелла
български фолклорист
Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография, история

Христофор Траянов Тзавелла е български фолклорист, поет и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас (вж. статията за клана Тзавеллас). Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. като част от т.нар. педомазома (на гръцки παιδομάζωμα) е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“. В Канада е основоположник на радипрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник „Македонски живот“. Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в Ню Йорк.[1] В съдружие държи ресторант в Торонто.[2]

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.

Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“, 2007, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски – „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, 2003. Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“, 2009 и др.

През 80-те години на XX век е автор и водещ на телевизионната поредица „Потомците разказват“ по БТ.

Полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Копнежи, Скопје 1959, 277 с. (на костурски говор)
  • Глаголици, София 1969, 87 с.
  • Кирилици, София 1972, 206 с. (превод от английски на Владимир Свинтила)
  • Басни в диалози, София 1990, 234 с.
  • Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, 326 с.
  • Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, София, 2003, 332 с.
  • Егейски китки, София, 2005, Български писател, 191 с.
  • Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание, София, 2007, УИ „Св. Климент Охридски“, 786 с.
  • Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония, София, 2009, Български писател, УИ „Св. Климент Охридски“, 504 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Здравко. Послеслов към „Басни в диалози“ на Хр. Тзавелла, София 1990, стр. 233
  2. Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, стр. 9
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История“         Портал „История          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България          Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Канада“         Портал „Канада