Христофор Тзавелла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христофор Тзавелла
български фолклорист
Роден
3 април 1934 г. (84 г.)
Научна дейност
Област Етнография, история

Христофор Траянов Тзавелла е български фолклорист, поет и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас (вж. статията за клана Тзавеллас). Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 г. като част от т.нар. педомазома (на гръцки παιδομάζωμα) е изведен като дете от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“. В Канада е основоположник на радипрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и главен редактор на вестник „Македонски живот“. Следва Английски език и литература в Блурския колеж (1955-1959), а през 1960-1961 г. - Режисура в Ню Йорк.[1] В съдружие държи ресторант в Торонто.[2]

През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.

Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“, 2007, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, 2003. Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“, 2009 и др.

През 80-те години на миналия век е автор и водещ на телевизионната поредица „Потомците разказват“ по БНТ.

Полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Копнежи, Скопје 1959, 277 с. (на костурски говор)
  • Глаголици, София 1969, 87 с.
  • Кирилици, София 1972, 206 с. (превод от английски на Владимир Свинтила)
  • Басни в диалози, София 1990, 234 с.
  • Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, 326 с.
  • Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, София, 2003, 332 с.
  • Егейски китки, София, 2005, Български писател, 191 с.
  • Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание, София, 2007, УИ „Св. Климент Охридски”, 786 с.
  • Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония, София, 2009, Български писател, УИ „Св. Климент Охридски”, 504 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Здравко. Послеслов към „Басни в диалози“ на Хр. Тзавелла, София 1990, стр. 233
  2. Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, стр. 9
     Портал „Македония“         Портал „Македония