Владимир Свинтила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Свинтила
български писател
Роден
Починал
13 януари 1998 г. (71 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Период 1960 – 1998 г.
Известни творби Преводите на „Сонети“ на Уилям Шекспир (1956) и на „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957)
Семейство
Съпруга Надежда Константинова
Деца Райка

Владимир Георгиев Николов, Свинтила (1926-1998) е български писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Свинтила е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман. През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това „Куциян“. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Работи като редактор във в. „Народна култура“ (1957 – 1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960 – 1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964 – 1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969 – 1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974 – 1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания – „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.

По фалшиво обвинение в шпионаж влиза в лагера „Куциян“ през 1949 г., откъдето излиза с повредено здраве. През юли 1950 г. се жени за Надежда Константинова, негова съученичка от италианската гимназия. През 1959 г. им се ражда дъщеря Райка. Има над 5 000 публикации, книги[1].

Баща му е виден социалдемократ и публицист. Завършил е право в Женева, където се е познавал лично с Ленин.

Умира в София на 13 януари 1998 г.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]