Васил Бараков
| Васил Бараков | |
| български художник | |
| Роден |
4 септември 1902 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1991 г.
|
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Направление | живопис |
Васѝл Барàков е български художник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 септември 1902 г. в Казанлък, Княжество България. Семейството му се установява в Пловдив през 1914 г., когато Васил е на 12 години. Учи в Търговската гимназия, работи като писар в Апелативния съд. През 1926 г. се включва в курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“ в Пловдив. В това ателие на Гео Мирчев[1] се сприятеляват младежите Златю Бояджиев, Давид Перец и Васил Бараков – известни още от тогава като Бараците. Прозвището „Бараците“ им е дадено от големия живописец от Пловдив – Цанко Лавренов. Васил Бараков е душата на групата. Приятелството на Бараците продължава и в Художествената академия в София, където като студенти делят обща квартира.[2]
В Художествената академия Васил Бараков завършва специалност живопис при професорите Цено Тодоров и Стефан Иванов.[3] След академията работи в панаира в Пловдив, като изпълнява предимно фирмописни услуги за експозициите. Първата му изложба през 1939 г. няма финансов успех и той от 1939 до 1945 г. е художник по декорите в Пловдивския театър.[2]
Васил Бараков рисува натюрморти и портрети, но любовта му към пейзажния жанр остава. Ранните му пейзажи са експресивни, с изразен релеф, наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите ни художници, които разработват индустриалния пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух. Работи също и в областта на приложната графика и шрифта. Участва в повечето общи художествени изложби и колективни изложби в чужбина от 1935 г., получава и международно признание в изложби във Виена, Атина, Москва, Берлин, Будапеща и Белград.[2]
Прави две самостоятелни изложби през 1939 г. и през 1977 г. (по случай 75-годишния си юбилей). Васил Бараков е вероятно последният художник, който си прави боите сам.[2]
След 1950 г. живее и работи в София.
Починал е на 27 ноември 1991 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Златю Бояджиев, Портрет на Гео Мирчев, фирмописеца от Пловдив, в чието ателие се изграждат Бараците
- ↑ а б в г Plovdiv Time. Наследство. Васил Бараков – последният художник, който си правеше боите сам. Към 14.01.2023
- ↑ Руен Руенов. Последните дни на Васил Бараков | BgArt // bgart.bg. 15 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2018-09-10. Посетен на 4 септември 2019.
