Цанко Лавренов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цанко Лавренов
български художник
Портрет на Лавренов от Златю Бояджиев.
Портрет на Лавренов от Златю Бояджиев.
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Цанко Лавренов в Общомедия

Цанко Иванов Лавренов е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Няма завършено академично художествено образование. През 1916 г. е възпитаник на Френския католически колеж „Свети Августин[1], след което посещава частно рисувално училище „Св. Ана“ във Виена (1921 – 1922 г.). През 1925 г. пътува из Италия.[1]

Първата работа, която му носи известност, е акварелната рисунка „Иконописец“, от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир, създадени в споменатия вече стил.

Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх, в който са творбите от престоя му в Света Гора (1935 – 1936). Освен като художник Цанко Лавренов през целия си живот се изявява и като художествен критик.

През 1964 -1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва.[1]

Умира на 16 декември 1978 г. в град София.

Картини[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старият Пловдив“ – графика
  • „Рилски манастир“ (1942)
  • „Светогорският манастир Хилендар“ (1942)
  • „Смолянски езера“ – пейзаж (1946)
  • „Пловдив“ (1946)
  • „Рилски манастир“ (1950)
  • „Малка нощна музика“ (1967)
  • „Пловдивски възрожденци“ (1970)
  • „Иконописецът“
  • „Хисар капия“ – графика
  • „Ламартиновата къща“ – графика
  • „Кулата на Сахаттепе“ – графика
  • „Джамбазтепе“ – графика
  • „Имарет джамия“ – графика
  • „Новият мост на Марица“ – графика
  • "Габрово 1847 - Денят 29 август 1847 г. - първото просветно възрожденско събрание, на което Васил Априлов поставя въпроса за изграждане на новото класно училище - днешната Априловска гимназия, отделни моменти от тогавашния стопански живот и старинни сгради с прекрасната габровска архитектура. http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1392405017_38.pdf

Други[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в СОФИЯ—ЕВРОПА, стр.177.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
  • СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство“ : Каталог на изложба, дек. 1996 – февр. 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999. ISBN 954-90243-3-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]