Анастас Лозанчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Лозанчев
български революционер

Роден
Починал
8 ноември 1945 г. (75 г.)
Анастас Лозанчев в Общомедия

Анастас Димев Лозанчев е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и основател на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битолско. Използва псевдоними като Гроздан, Гроздин, Гроздев[1], Лозан Баба, Насто Димов, Сушко, Ташко[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лозанчев със семейството му

Роден е в град Битоля на 8 април 1870 година в семейството на Диме и Анча Лозанчеви. Брат е на Кирил Лозанчев. Завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия през 1885 година, след което изучава фотография в София. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско.[3] Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Там работи заедно с Пере Тошев, а по-късно е в местния комитет с Георги Попхристов и Георги Пешков. Когато последните двама са арестувани по време на Йосифовата афера, Анастас Лозанчев остава сам да ръководи комитета[4]. През това време се жени за съпругата си Параскева Лозанчева.

Анастас Лозанчев

Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско. От 1904 г. до 1908 г. живее в България. След Младотурската революция през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година, след което се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си.[5][6][7][8] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]

В периода между двете световни войни участва в дейността на македонските емигрантски организации в България. Представител е на Битолското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[10]

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година се установява там. През 1943 година участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в Битоля и открива фонд „Паметник за Илинденското въстание“, за който дарява 10 000 лева лични средства. В списание Илюстрация Илинден публикува статия озаглавена „Как се достигна до Илинденското въстание, и неговото значение“, в която пише:

Лука Джеров, Анастас Лозанчев и Георги Чуранов.
Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака.[11]
Анастас Лозанчев, Параскева Лозанчева и семейството им в Битоля.
Милан Матов, Анастас Лозанчев и стари другари в освободения Охрид, лятото на 1943 година

В края на 1944 година или началото на 1945 година издава мемоар „Автономна Македония“, когато Вардарска Македония е вече върната на Югославия[12] Умира на 9 ноември 1945 година в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тзавелла, Христофор. „Спомени на Анастас Лозанчев“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2008. ISBN 9789540726366

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шифровано писмо на Павел Христов до Христо Узунов, НБКМ-БИА, Ф. 583, а. е. 64, л. 180, 185
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 60, 70, 94, 95
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  4. Спомени на Георги Христов [1]
  5. Алманах „Македония“, София 1931 г., стр. 777
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.
  7. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989.
  8. сп. “Илюстрация Илинден”, 1937, кн.3, стр.8-9.
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 607.
  10. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  11. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.1-3
  12. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.118
     Портал „Македония“         Портал „Македония