Мемоар на Вътрешната организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“
Makedonija-i-Odrinsko-1893-1903.pdf
Автор ВМОРО
Първо издание 1904 г.
България
Оригинален език български, френски
Жанр пропагандна
„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ в Общомедия

„Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация“ (на френски: La Macédoine, et le vilayet d'Andrinople (1893-1903). Mémoire de l'organisation intérieure) е книга, отпечатана от Задграничното представителство на ВМОРО през септември 1904 година на български и през октомври на френски език под заглавието, която има за цел да запознае българската и международната общественост с действителното положение на българското население в европейските части на Османската империя, да разсее заблужденията относно програмата и дейността на ВМОРО, да разкрие причините за национално-освободителната борба и представи в истинска светлина характера, мащабите и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание.

Поставен на солидна документална основа, подкрепена с конкретни имена, цифри, статистики, и таблици, Мемоарът е първостепенен исторически източник за развоя на македоно-одринското революционно движение за периода 1893 – 1903 и неоспоримо свидетелство за неговия български национален характер. Мемоарът е дело на няколко души, сред които Никола Наумов.[1]

Българското издание съдържа 283 страници, а френското – 277. Приложени са две карти – на Македония в мащаб 1:400000 и на Одринския вилает в мащаб 1:450000. Изданието съдържа шест раздела, някои от които са поделени на глави.

Френското издание на „Мемоара“

В първите два раздела – „Историческа справка“ и „Македонският въпрос (1876 – 1893)“ се проследяват най-важните фази на турско-европейските отношения в периода от Парижкия договор от 1856 година до Берлинския договор от 1878 година и първите прояви на въоръжена съпротива на останалото под османска власт българско население. Авторите на Мемоара застъпват становището, че македонският въпрос е изкуствено създаден от западната дипломация с цел да се премахнат придобивките от Руско-турската война от 1877 – 1878 и да не се допусне създаването на единна българска държава.

Третият раздел – „Революционно движение (1893 – 1903)“ се състои от 13 глави, в които се разглежда създаването и развитието на ВМОРО, възникването на организационни чети и сраженията им с турски войски и потери, Четническата акция на ВМОК през 1895 година и Горноджумайското въстание от 1902 година. Отбелязани са различните форми на турски икономически, политически и духовен гнет и репресивните мерки към българското население. Показан е неуспехът на т. нар. Пъдарски реформи. От публикуваните в раздела материали става ясно, че решението на ВМОРО за вдигането на въстание, взето през януари 1903 година на Солунския конгрес, е неизбежно и обективно подготвено от цялостното положение в Македония и Одринско.

В четвъртия раздел, озаглавен „Въстание“ са изложени обстойно по вилаети и кази бойните действия по време на Илинденско-Преображенското въстание, броят на сраженията и на жертвите, съотношение на силите.

В раздела „Турски зверства и опустошения“ с конкретни числа и факти е представена потресаващата картина на турските репресии над мирното българско население по време на въстанието и непосредствено след него.

В последния шести раздел – „Заключение“ се разглежда международния отзвук от въстанието сред европейската общественост и дипломация, прилагането на т.нар. Мюрщегски реформи през 1904 година и разочарованието на населението от тяхната неефективност. Мемоарът завършва с декларацията, че ВМОРО ще продължи борбата, дотогава, докато международната военна намеса не суспендира турския режим и не въведе нов ред, гарантиращ законността и човешкото съществуване. [2]

След издаването му, Мемоарът е връчен на чуждестранните дипломати в София.[3]

През 2004 година в София Мемоарът е преиздаден фототипно.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 348.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 566.
  3. Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев - Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996
     Портал „Македония“         Портал „Македония