Мемоар за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония (1924)

„Мемоар за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“
Mémoire sur la situation de la minorité bulgare en Macédoine serbe et grecque
корица
Автор	Национален комитет на Съюза на македонските емигрантски организации (Наум Томалевски, Никола Милев)
Първо издание	1924 г. Женева, Швейцария
Издателство	Imprimerie du Journal de Genève
Оригинален език	френски
Жанр	мемоар

„Мемоарът за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“ (на френски: Mémoire sur la situation de la minorité bulgare en Macédoine serbe et grecque) е протестен документ, изпратен от Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации до Обществото на народите в 1924 година. Той е изключително ценен документ за историята на ВМРО. Изготвен е от специалисти във ВМРО и видни български учени под наблюдението на Тодор Александров, който обаче е убит преди изпращането му.

Решението за изпращане на мемоара от името на ВМРО е взето през август 1924 г., тъй като Александров планира през есента да извърши няколко атентата на сръбска територия, и мемоарът е сметнат за необходим, за да не се настрои европейското обществено мнение срещу организацията. Данните за положението в Македония са събрани от Наум Томалевски, а текстът е дело на Никола Милев. Мемоарът е предвидено да се изпрати по случай общото годишно събрание на Обществото на народите в началото на септември 1924 година.

След убийството на Тодор Александров на 31 август, в дома на Спиридон Велев се срещат Александър Протогеров, Георги Баждаров, Кирил Пърличев и Наум Томалевски и решават мемоарът да носи дата август и следователно и подписа на Александров и да бъде отнесен в Женева от Томалевски. Милев, Баждаров и Томалевски изработват деликатния текст, че неприлагането на договорите за малцинствата и липсата на пътищата за легална борба, води към нелегални акции:

„

Вътрешната Македонска Революционна Организация, чиято историческа мисия през всички превратности, които раздрусаха Балканите от четвърт век насам, бе да покровителствува македонското население ида се бори, за да му гарантира мир и свободно развитие, би била първа да се радва от един обрат във вътрешната югославянска политика спрямо Македония. Тя би била щастлива да сътрудничи като легална партия за консолидацията и за разширението на федерираната югославска държава предвид на една конфедерация на всички балкански народи и на която обединена Македония би била един предан член. Удовлетворението на тези скромни искания, чието приложение би трябвало да интересува Обществото на народите и специално държавите, спрямо които Сърбия договорено се е задължила морално и неотвратимо, би било от естество да даде мир на Македония и спокойствие на Балканите. Но ако, постоянствувайки в заблудата, изключителната политика на Белград и Атина откаже на македонците елементарните права, които им са признати от договорите, Вътрешната Организация, след като е изнесла пред правителствата и пред общественото мнение във всички демократически страни желанието на Македония, ще преследва с удвоена енергия и със средствата, които ѝ са на разположение, всичките усилия за триумфа на благородния идеал за свобода, мир и балканско споразумение, които тя не е напуснала и в най-критическите часове, отхвърляйки цялата отговорност за компликациите и опасностите, които биха могли да се създадат на Балканите, вследствие непризнаването правата на Македония.

“

Мемоарът се занимава и с това при какви условия ВМРО би се легализирала:

„

През превратностите, които разтърсиха Балканите, историческата мисия на ВМРО от четвърт век насам е била да защитава македонското население и да се бори за мир и свободно развитие, ето защо тя ще е първата, която ще приветствува обрата във вътрешната политика на Югославия по отношение на Македония, ще бъде щастлива да съдействува като легална партия за заздравяването и развитието на една федерална югославска държава с оглед конфедерирането на всички балкански народи, в което Македония ще се включи като предан член. Удовлетворяването на тези скромни искания, което би трябвало да интересува Обществото на народите и особено страните, към които Сърбия е поела морални задължения, би било достатъчно за възвръщането на спокойствието в Македония и на Балканите. Но ако Белград и Атина продължават да задълбочават грешките си и откажат на македонците елементарните права, които им се полагат по договорите, Вътрешната организация след като е уведомила правителството и общественото мнение на всички демократични страни, ще продължи с удвоени сили и с всички средства своите усилия за победата на своя благороден идеал за мир, свобода и разбирателство на Балканите, който не е изоставяла и в най-критични мигове, като предупреждава, че няма да носи отговорност за усложненията, които могат да настъпят на Балканите вследствие на незачитането на правата на Македония.

“