Петиция на македонското духовенство (1931)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Петиция на македонското духовенство“
Създаден 1931 г.
Оригинален език български
Жанр петиция

Петицията на македонското духовенство от 1931 година е протестно обръщение на македонските български православни и източнокатолически духовници до Обществото на народите с искания те да бъдат върнати в епархиите в Сърбия и Гърция, откъдето са прогонени, да се възстановят българските църковни общини и да се върне българския език в богослужението.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Петицията е общо дело на Националния комитет на македонските емигрантски организации, българските православни духовници от Българската екзархия и българските източнокатолически духовници от Македонския български апостолически викариат и Македонската католическа лига. Епископите и свещениците от двете вероизповедания изработват съвместна петиция, адресирана до Обществото на народите, скоято настояват за намесата наорганизацията за възстановяване на следните права:[2]

  • а) да бъдат допуснати духовниците да се върнат в диоцезите им, които са управлявали преди изгонването им в 1913 година;
  • б) да се възстановят българските църковни общини в Македония с правата, които са имали в османско време по отношение на религиозните и учи­лищни работи;
  • в) да се възстановят отнетите им права, свързани с управлението на диоцезите и да се върнат имотите на църквите и манастирите, пре­дадени на сръбските и гръцките свещеници;
  • г) да се въведе българският език, майчин на паството в Македония, в училищата и църквите;
  • д) да се разреши на населението на македонските епархии, като му се гарантира свободата, да избира своите духовни пастири след смъртта на сегашни­те, съобразно с каноните на Църквата.[1]

Петицията е придружена от три приложения: изложение за създаването, съществуването и юрисдикцията на Българската екзархия; изложение за стремленията на българското население в Македония към национална и политическа свобода; и изложение за сръбските и гръцките насилия в 1912 - 1913 година. Петицията е подписана от 263 православни и източнокатолически духовници - двама митрополити, петима епископи, шестима архимандрити и 250 свещеници,[2][3] всички прогонени от Сърбия и Гърция след окупацията на Македония в 1913 година.[4]

Подписал Родно място Църква Позиция към 1913 г.
митрополит Борис Охридски Стара Загора Българска екзархия охридски митрополит, управляващ Дебърската и Пелагонийската епархия
митрополит Неофит Скопски Охрид Българска екзархия скопски митрополит, управляващ Велешка и Струмишка епархия
епископ Иларион Нишавски Цикнихор Българска екзархия архиерейски наместник в Кичево, председател на делегацията
епископ Никодим Тивериополски Скопие Българска екзархия управляващ Одринската епархия
епископ Панарет Брегалнишки Подмочани Българска екзархия управляващ Костурската епархия
епископ Борис Стобийски Гявато Българска екзархия
епископ Епифаний Шанов Казанлък Църква на съединените с Рим българи македонски български апостолически викарий
архимандрит Кирил Рилски Битуше Българска екзархия управляващ Драмската епархия
архимандрит Дионисий Струга Българска екзархия протосингел на Охридската митрополия
архимандрит Горазд Цариград Българска екзархия протосингел на Пелагонийската митрополия
архимандрит Паисий Ямбол Българска екзархия протосингел на Струмишката митрополия
архимандрит Климент Чърчища Българска екзархия
архимандрит Гавриил[1] Българска екзархия

В делегацията влизат:

Член Родно място Църква Позиция към 1913 г.
епископ Иларион Нишавски Цикнихор Българска екзархия архиерейски наместник в Кичево, председател на делегацията
архимандрит Кирил Рилски Битуше Българска екзархия управляващ Драмската епархия
йеромонах д-р Йероним Стамов Гевгели Църква на съединените с Рим българи архиерейски наместник в Енидже Вардар
свещеник Христо Буцев Загоричани Българска екзархия
протойерей Трифон Стоянов Скопие Българска екзархия архиерейски наместник в Кочани
Стоян Симеонов публицист към делегацията[1]

В началото на септември 1931 година делегацията заминава за Женева, седалището на Обществото на народите.[2] Делегацията е приета от главния секретар сър Ерик Дръмънд[4] и от председателя на Съвета на ОН Леру. И двамата заявяват, че ще обърнат сериозно внимание на исканията. Делегацията се среща и с други лица в Женева, след което заминава за Рим, където успява да получи аудиенция от папа Пий XI, който дава благословия на делегацията.[3][2] След него е приета от държавния подсекретар на Ватикана.[3]

След Рим делегацията заминава за Париж, където се среща с кардинал Жан Вердие, на когото връчва меморандум за плачевното положение на българите в Юго­славия и Гърция.[3][2]

От Париж делегацията заминава за Лондон, където е приета от архиепископа на Кентърбъри Козмо Гордън Ланг, председателя на Балканския комитет сър Едуард Бойл и лорд Бъкстон.[3][2]

Последна спирка на делегацията в Европа е Берлин, където пристига на 9 октомври 1931 година.[3][2] Там петицията е връчена на Висшия съвет на евангелските църкви,[5][2] който обещава съдействие. Препис е връчен и на германското външно министерство.[5]

Делегацията планира да се срещне и Коптската църква в Абисиния, но и изпраща само петицията.[5]

Мисията на делегацията е широко отразена в европейския печат. Комитетът за националните малцинства при ОН разглежда пети­цията на македонското духовенство. Направени са запитвания от страна на ОН до белградското правителство, което е прину­дено да дава отговори. Комитетът на тримата при ОН - с представител на Франция, Германия и Перу, след като получава отговора на Белград, иска нови обяснения. През есента на 1932 година този комитет за трети път разглежда подадените петиции. Френският делегатъ е изцяло на сръбска страна, а германският настоява, че македонските българи са малцинство, отговарящо напълно на дефиницията, дадена в Договора за защита на малцинствата. Представителят на Перу участва за пръв път и се държи резервирано. Така въпросът е отложен.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България