Петиция на македонското духовенство (1931)
| „Петиция на македонското духовенство“ | |
| Създаден | 1931 г. |
|---|---|
| Оригинален език | български |
| Жанр | петиция |
Петицията на македонското духовенство от 1931 година е протестно обръщение на македонските български православни и източнокатолически духовници до Обществото на народите с искания те да бъдат върнати в епархиите в Сърбия и Гърция, откъдето са прогонени, да се възстановят българските църковни общини и да се върне българския език в богослужението.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Петицията е общо дело на Националния комитет на македонските емигрантски организации, българските православни духовници от Българската екзархия и българските източнокатолически духовници от Македонския български апостолически викариат и Македонската католическа лига. Епископите и свещениците от двете вероизповедания изработват съвместна петиция, адресирана до Обществото на народите, скоято настояват за намесата наорганизацията за възстановяване на следните права:[3]
- а) да бъдат допуснати духовниците да се върнат в диоцезите им, които са управлявали преди изгонването им в 1913 година;
- б) да се възстановят българските църковни общини в Македония с правата, които са имали в османско време по отношение на религиозните и училищни работи;
- в) да се възстановят отнетите им права, свързани с управлението на диоцезите и да се върнат имотите на църквите и манастирите, предадени на сръбските и гръцките свещеници;
- г) да се въведе българският език, майчин на паството в Македония, в училищата и църквите;
- д) да се разреши на населението на македонските епархии, като му се гарантира свободата, да избира своите духовни пастири след смъртта на сегашните, съобразно с каноните на Църквата.[1]
Петицията е придружена от три приложения: изложение за създаването, съществуването и юрисдикцията на Българската екзархия; изложение за стремленията на българското население в Македония към национална и политическа свобода; и изложение за сръбските и гръцките насилия в 1912 - 1913 година. Петицията е подписана от 263 православни и източнокатолически духовници - двама митрополити, петима епископи, шестима архимандрити и 250 свещеници,[3][4] всички прогонени от Сърбия и Гърция след окупацията на Македония в 1913 година.[5]
В делегацията влизат:
| Член | Родно място | Църква | Позиция към 1913 г. |
|---|---|---|---|
| епископ Иларион Нишавски | Цикнихор | Българска екзархия | архиерейски наместник в Кичево, председател на делегацията |
| архимандрит Кирил Рилски | Битуше | Българска екзархия | управляващ Драмската епархия |
| йеромонах д-р Йероним Стамов | Гевгели | Църква на съединените с Рим българи | архиерейски наместник в Енидже Вардар |
| свещеник Христо Буцев | Загоричани | Българска екзархия | |
| протойерей Трифон Стоянов | Скопие | Българска екзархия | архиерейски наместник в Кочани |
| Стоян Симеонов | публицист към делегацията[1] |
В началото на септември 1931 година делегацията заминава за Женева, седалището на Обществото на народите.[3] Делегацията е приета от главния секретар сър Ерик Дръмънд[5] и от председателя на Съвета на ОН Леру. И двамата заявяват, че ще обърнат сериозно внимание на исканията. Делегацията се среща и с други лица в Женева, след което заминава за Рим, където успява да получи аудиенция от папа Пий XI, който дава благословия на делегацията.[4][3] След него е приета от държавния подсекретар на Ватикана.[4]
След Рим делегацията заминава за Париж, където се среща с кардинал Жан Вердие, на когото връчва меморандум за плачевното положение на българите в Югославия и Гърция.[4][3]
От Париж делегацията заминава за Лондон, където е приета от архиепископа на Кентърбъри Козмо Гордън Ланг, председателя на Балканския комитет сър Едуард Бойл и лорд Бъкстон.[4][3]
Последна спирка на делегацията в Европа е Берлин, където пристига на 9 октомври 1931 година.[4][3] Там петицията е връчена на Висшия съвет на евангелските църкви,[6][3] който обещава съдействие. Препис е връчен и на германското външно министерство.[6]
Делегацията планира да се срещне и Коптската църква в Абисиния, но и изпраща само петицията.[6]
Мисията на делегацията е широко отразена в европейския печат. Комитетът за националните малцинства при ОН разглежда петицията на македонското духовенство. Направени са запитвания от страна на ОН до белградското правителство, което е принудено да дава отговори. Комитетът на тримата при ОН - с представител на Франция, Германия и Перу, след като получава отговора на Белград, иска нови обяснения. През есента на 1932 година този комитет за трети път разглежда подадените петиции. Френският делегатъ е изцяло на сръбска страна, а германският настоява, че македонските българи са малцинство, отговарящо напълно на дефиницията, дадена в Договора за защита на малцинствата. Представителят на Перу участва за пръв път и се държи резервирано. Така въпросът е отложен.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.
- ↑ Акцията на прокуденитѣ македонски свещенослужители // Илюстрация Илиндень 4 (5 (35). София, Септемврий 1931. с. 1.
- ↑ а б в г д е ж з Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 231.
- ↑ а б в г д е Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 459.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 458.
- ↑ а б в г Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 460.
