Борис Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис
български духовник
Борис Охридски, 1924 година. Източник: ДА „Архиви“
Борис Охридски, 1924 година. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Борис в Общомедия

Борис е висш български православен духовник, охридски и преспански митрополит на Българската екзархия от 1910 до 1913 година и отново в годините на Първата световна война от 1915 до 1918 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светско име Константин Георгиев на 30 януари 1875 година в Стара Загора, тогава в Османската империя, днес България.[2] В 1894 година завърщва с отличие Духовното училище в Самоков.[1] След това учи в Духовната академия в Санкт Петербург. В последния курс на академията, се замонашва под Борис и е ръкоположен в йеродяконски чин.[1] Завършва академията в 1894 година със степен „кандидат на богословието“ и след това става учител в Самоковското духовно училище, където остава да работи и след като то е преместено в София.[2][1]

Борис Охридски със свещеници и войници в манастира „Свети Наум“ по време на Първата световна война

В 1903 година йеромонах Борис е извикан от екзарх Йосиф I Български в столицата Цариград, назначен е за протосингел на Българската екзархия и скоро след това възведен в архимандритски чин.[1] Протосингел на Екзархията е до 1910 година[2] и е сред най-доверените помощници и съветници на екзарха.[1] Архимандрит Борис взима активно участие в разширяването и развитието на църковното и просветното дело в Тракия и Македония. Също така взима участие в подпомагането на освободителното движение в Одринско и Македония. В 1902 година организира заедно с йеромонах Климент Шивачев и свещеник Иван Георгиев посещение в България на архиерей Петров от Духовната академия в Санкт Петербург в 1902 година. Архиерей Петров, след като пристига в България минава границата и обикаля Македония с една от българските чети. Петров информира руската общественост за българската кауза в Македония и Одринско, след като се завръща в Русия, а като резултат от това двама младежи от Русия идват в България и се включват в една от българските чети, действаща в Македония.[2] Борис е хиротонисан в епископски сан на 5 август 1910 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград с титлата моравски.[2][1]

На 10 декември 1910 година е избран за охридски митрополит.[2][1] В Охрид митрополит Борис работи усърдно за издигането на българското просветно дело. Автор е на богослужебни книги на религиозно-нравствена тематика. Полага усилия да защитава охридчани пред османската власт и да парира действията на сръбската и гръцка пропаганда.[1]

В 1913 година е изгонен от епархията си от новите сръбски власти и до 1915 година Борис управлява новоприсъединената към българската църква Маронийска епархия. В 1915 година, по време на Първата световна война на 24 ноември 1915 г. Българската армия влиза в Охрид и Борис Охридски се завръща в Охридската епархия, а след смъртта на митрополит Козма Дебърски управлява и Дебърската епархия. Остава в Охрид до края на войната в 1918 година.[1]

След Първата световна война, митрополит Борис остава в София и е член на Светия синод до 1924 г. От 1924 до 1936 г. е изпратен като екзархийски наместник в Цариград, където се старае да запази имотите на Екзархията в Турция и да бъде в подкрепа на намаляващите българи в страната.[1]

От 1936 до 1938 г. митрополит Борис се оттегля в Рилския манастир.[1]

Умира на 22 октомври 1938 година в София, където е погребан.[2][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Колев, Йордан. 135 години от рождението на Борис, митрополит Охридски. // Държавна агенция за българите в чужбина, 2010-02-11. Посетен на 2017-06-11.
  2. а б в г д е ж з Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895-1913). София, ИК „Ваньо Недков“, 2007. с. 38.
  3. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 287.
пръв моравски епископ
(5 август 1910 – 10 декември 1910)
последен
Методий
охридски и преспански екзархийски митрополит
(10 декември 1910 – 1913)
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)
? управляващ Гюмюрджинската епархия
(1913 – 1915)
?
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)
охридски и преспански митрополит
(1915 – 1918)
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)
     Портал „Македония“         Портал „Македония