Варнава Сръбски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варнава Сръбски
Варнава Српски
сръбски духовник
Портрет на Варнава Сръбски, 27 декември 1932 г., Битоля. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Портрет на Варнава Сръбски, 27 декември 1932 г., Битоля. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
23 юли 1937 г. (56 г.)
Варнава Сръбски в Общомедия

Варнава Сръбски (на сръбски: Варнава Српски или Varnava Sprski) е сръбски духовник, патриарх и скопски митрополит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Варнава е роден на 29 август/11 септември 1878 година в Плевля със светско име Петър Росич (Петар Росић) в семейството на Джордже Росич и Кръсмана Пеятович. Завършва началното училище в Плевля, и богословско-учителското училище в Призрен в 1899 година. След това през 1905 година завършва Духовната академия в Санкт Петербург, Русия. От ректора на академията епископ Сергий получава монашеско пострижение на 30 април 1905 г., чин йеродякон на 6 май и йеромонах на 6 юни 1905 година.[1]

През втората половина на 1905 година Варнава заминава за Цариград, където е свещеник в сръбското посолство и става един от видните дейци на сръбската пропаганда в Македония. Пише в „Цариградски гласник“, единствения вестник на сръбски език в Османската империя, управлява сръбското училище и сътрудничи с Цариградската патриаршия в борбата ѝ срещу българското просветно и църковно дело в Македония. На 10 април 1910 година в патриаршеската църква „Свети Георги“ е ръкоположен за епископ с титлата Главиницки, викарен епископ на митрополит Партений Дебърски и Велешки. Ръкополагането е извършено от митрополит Филарет Димотишки в съслужение с митрополитите Доротей Созагатополски, Поликарп Еласонски, Софроний Мраморноостровен и Антим Лозенградски.[1] Партений отсъства от епархията, тъй като е член на Светия синод в Цариград и тя на практика се управлява от Варнава.[2]

След Балканските войни, когато Вардарска Македония попада в Сърбия, Варнава управлява Дебърската епархия, със седалище в Кичево, както и Битолската и Охридската епископия и част от Струмишката. През Първата световна война, след като Македония е окупирана от българската армия, се изтегля със сръбската армия на Корфу, а след войната е с дипломатическа мисия в Русия.

В 1920 година при създаването на единна сръбска патриаршия на 17 ноември е избран за глава на Скопската катедра, на който пост остава до 1930 година. Също така е админстратор на Пелагонийската епархия преди интронизирането на Йосиф Цвийович в 1931 година като пелагонийски митрополит. Варнава е сръбски патриарх от 1930 до 1937 година.[3] Умира на 23 юли 1937 година в Белград.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος Ιπεκίου, Μητροπολίτης Βελιγραδίου και Καρλοβικίου και Πατριάρχης των Σέρβων κυρός Βαρνάβας. (1841-1937). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-10-09.
  2. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  3. Serbian Orthodox Church, history at spc.rs
  4. Биография, стр. 56-58.
  5. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 50 - 52. Посетен на 3 февруари 2014 г.
пръв титулярен главинцки епископ
(10 април 1910 – 17 ноември 1920)
последен
Неофит Скопски
(на Българската екзархия)
скопски митрополит
(17 ноември 1920 – 12 април 1930)
Йосиф Цвийович
     Портал „Македония“         Портал „Македония