Епифаний Шанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Епифаний Шанов
български католически духовник
Фото Пол Зепджи

Роден
Починал
1940 г. (90 г.)

Религия Католическа църква

Подпис Epiphanius Shanov Signature Lat.png
Епифаний Шанов в Общомедия

Епифаний Генчев Шанов е български униатски свещеник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1895 до 1921 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Казанлък на 18 октомври 1849 година със светското име Бончо Генчев Шанов. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в училището на отците възкресенци в Одрин. Продължава образованието си в Рим и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в Солун, където прекарва дълги години. След оттеглянето на Лазар Младенов, на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за апостолически викарий в Македония.[2] За седалище му първоначално е определен Кукуш, където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Епифаний Шанов подпомага и дейността на ВМОРО. След Солунските атентати през май 1903 година, Епископ Епифаний и секретарят му Камче Кадрифаков успяват да спасят много българи от масовото клане в Солун, прибирайки ги в къщата си, която се ползва с екстериториалност.[3]

През 1909 година, притиснат и уморен от всички трудности, Шанов подава оставка, но тя не е приета от Апостолическия делегат в Цариград. Така Епифаний Шанов остава начело на Църквата по време на Балканските войни. През 1913 година, за празника Въздвижение на Светия кръст, епископът отива да служи архиерейска литургия в село Долни Тодорак. Шанов увещава пасомите си да се върнат в източното православие, тъй като западното духовенство не е вече в състояние да ги защити.[4] След литургията гръцките войници го арестуват и изпращат на заточение първо на остров Наксос и после на остров Трикери.

Освободен е през 1919 г., и се прибира в Казанлък, изгубвайки завинаги своята епархия в Македония. В края на лятото на 1921 г. той пак се обръща с молба до папата да бъде освободен от длъжността си епископ на Солунската епархия, която фактически вече не съществувала, както и поради напредналата си възраст. С отговор от 17 декември епископът е известен, че папата е удовлетворил молбата ми и му разрешил да се оттегли на почивка в родното си място, където умира в дълбока старост през 1940 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Епископ Епифаний Шанов. // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 1 октомври 2015.
  2. а б Bishop Epifanio Scianow †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 71.
  4. Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията: Църковно-историческо изследване, Румен Ваташки, Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", 2004, стр. 90.
Лазар Младенов македонски български апостолически викарий
(23 юли 1895 – 1922)
Йоаким Хербут
пръв ливийски епископ
(23 юли 1895 – 17 февруари 1940)
Франсис Райдър Ууд
     Портал „Македония“         Портал „Македония